Въздушните удари на Израел: Унищожиха две трети от иранските ракети!

Фактът, че въпреки загубата на изстрелващите рампи, Иран все още има повече от 100 допълнителни растения, е особено забележим. Това е ясна заплаха за ситуацията със сигурността в региона. Последните ирански ракетни атаки вече са имали трагични последици. Болница в Биршеба е била ударена, като най -малко 65 души са ранени, включително повече от 30 в самата болница.

Военни атаки и реакции

Военната офанзива на Израел също ръководи ядрен реактор в Арак и няколко места в Натан, Бушер и Исфахан. Докато Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) потвърждава, че атаките са повлияли на реактора на изследванията на тежка вода Хандаб, за щастие е установено, че не се освобождава рентгенологично излъчване, тъй като реакторът не работи и не съдържа основен материал

Процедурата на Израел намира подкрепа и критика в международните кръгове. Американският посланик в Турция Томас Барак предупреди Хизбула за възможна намеса в израелско-иранския конфликт и определи това като "много лошо решение". Hisbollah осъди израелските атаки с остри думи, но досега се сдържа със собствените си военни действия.

В допълнение към ракетните атаки срещу Израел, напрежението доведе и до публичен спор в Съединените щати относно подходящия отговор на Иран. Политологът Томас Ягер посочи несигурните отговори на правителството на САЩ по отношение на евентуално влизане във войната и определи старите конфликти като причина.

Исторически контекст и бъдещи предизвикателства

Връзките между Израел и Иран имат дълга и конфликтна история, която е оформена от напрежението след ислямската революция през 1979 г., когато Рухола Чомейни обявява САЩ и Израел. Оттогава Иран вече не признава правото на Израел да съществува и борбата срещу еврейската държава се превърна в държавна доктрина.

На 13 юни 2025 г. Израел атакува Иран въз основа на информация за разузнаването за развитието на ядрените оръжия, която се счита за декларация за война. Реакциите в Иран са смесени: голям брой хора са загрижени за военните конфликти, докато някои са тайно щастливи от смъртта на военното ръководство. Това показва, че много иранци не стоят зад своето правителство.

Ситуацията се усложнява допълнително от продължаващия конфликт в ивицата Газа и продължаващата подкрепа на Иран за войнствени групи като Hisbollah и Hamas. Докато иранското правителство продължава да инвестира много пари в милиции, ситуацията в собствената му страна остава напрегната и недоволна.

Ескалацията между двете страни е ясна индикация за сложната политическа и военна динамика в Близкия изток и повдига въпроса колко дълго това съперничество остава донякъде стабилно, преди да ескалира в по -изчерпателен конфликт. Международните усилия за деескалация стават все по -важни от всякога, дори ако фронтовете са втвърдени.