Борба с климата: Нов закон има за цел да намали драстично емисиите в селското стопанство!

Transparenz: Redaktionell erstellt und geprüft.
Veröffentlicht am

Потсдам: Проучването на PIK относно климатичния данък в селското стопанство показва потенциал за намаляване на емисиите и облекчаване на социалната тежест.

Борба с климата: Нов закон има за цел да намали драстично емисиите в селското стопанство!

Настоящо проучване на Потсдамския институт за изследване на въздействието върху климата (PIK), публикувано в списание Food Policy, се занимава с намаляването на емисиите на парникови газове в селското стопанство в Германия. Според проучването въвеждането на климатичен данък върху храните в комбинация с парите за климата може да постигне значителни и социално приемливи спестявания.

Докладът обяснява, че осем процента от емисиите на парникови газове в Германия идват от селското стопанство. Потенциалът за намаляване на емисиите с 22,5 процента, което съответства на над 15 милиона тона годишно, се идентифицира чрез ценообразуване на храни с интензивно отделяне на парникови газове. Приходите от този данък могат да бъдат над 8,2 милиарда евро годишно.

Икономически ефекти и социална компенсация

Връщането на доходите на домакинствата като пари за климата може да облекчи тежестта по-специално върху по-бедните домакинства. Продукти с интензивни емисии, като месо и мляко, ще станат по-скъпи в резултат на налога, докато по-устойчивите продукти могат да станат по-евтини. Например киселото и прясното мляко може да поскъпнат с 25 цента на килограм, докато говеждото може да поскъпне с около 4 евро на килограм.

Моделът на търсенето в проучването показва, че домакинствата реагират на промените в цените и са склонни да купуват повече храна с по-малко парникови газове. Следователно комбинацията от данък върху климата и пари за климата може да насърчи общественото приемане на мерките. Важни комуникационни точки за прилагане са ефективността на мерките, връщането на всички доходи на обществото и целенасоченото облекчение за домакинствата с по-ниски доходи.

Освен това, допълнителни изследвания посочват ролята на парниковите газове и техните ефекти. Парникови газове като въглероден диоксид (CO2) и метан са ключови двигатели на антропогенния парников ефект, като CO2 е отговорен за над 70 процента от този ефект. Други парникови газове включват азотен оксид и флуорирани газове, които също допринасят за глобалното затопляне.

Естественият парников ефект се влияе от фактори като облаци и водни пари, които представляват около 60 процента от парниковите газове. Въпреки това влиянието на човешките дейности върху естествения парников ефект е ограничено, както се съобщава в изследването.

– Изпратено от Западно-източни медии