Открадната картина на 370 години се връща на правнуците си!

Открадната картина на 370 години се връща на правнуците си!

Британската художествена институция Tate върна 370-годишна картина, която беше ограбена по време на нацистката ера, на правнуците на първоначалния собственик. Произведението е озаглавено „Еней и семейството му бягат от горящата Троя“ и е създадено от британския художник Хенри Гибс. Някога е принадлежал на белгийския колекционер на изкуство Самуел Хартвелд, който трябваше да избяга от Антверпен през 1940 г. поради еврейската си идентичност и да остави обширната си колекция от произведения на изкуството. Хартвелд и съпругата му страдат от последствията на националсоциализма, а произведенията на изкуството, конфискувани от германските окупатори, са продадени без никакви приходи. Картината е била придобита за колекцията на Тейт през 1994 г. и сега комисия е решила, че трябва да бъде върната, съобщава oe24.

Връщането на ограбеното от нацистите изкуство е важен въпрос, който се занимава с възстановяването на собствеността върху произведения на изкуството, които са били откраднати по време на нацистката ера. Смята се, че около 600 000 произведения на изкуството са били откраднати или експроприирани от германците между 1933 и 1945 г., засягайки много евреи и тези, преследвани като евреи. Преоткриването и репатрирането на такива произведения на изкуството става все по-важно, особено след Вашингтонската декларация от 1998 г., която 44 щата подписаха в подкрепа на откриването и връщането на ограбено изкуство. Досега са реституирани над хиляда произведения на изкуството от около двадесет държави, което илюстрира сложността на проблема.

От ограбено изкуство до реституция

Връщането на ограбено изкуство остава сложен и често противоречив въпрос. След Втората световна война много от откраднатите произведения на изкуството са намерени от съюзническите окупационни сили. Въпреки това, до 10 000 произведения на изкуството остават неоткрити и не са върнати в обществени колекции или частни колекции по света. През следвоенния период много произведения на изкуството се съхраняват в депа и собствеността им често остава неясна.

Централен аспект на реституцията е Лондонската декларация от 1943 г., която обявява прехвърлянето на собственост по време на нацистката епоха за невалидно. Тази правна рамка е подкрепена от закони за реституция и закони за недействителност в различни страни. В Германия, например, липсва обща наредба за неефективност, което често усложнява връщанията. Оттогава многократно се обсъждат реформи по отношение на връщането на ограбено от нацистите изкуство, включително създаването на консултативни комисии за изясняване на случаите на реституция.

Връщането на картината на правнуците на Самуел Хартвелд ясно показва, че реституцията на ограбено изкуство също е активна тема в британските музеи. От основаването на Комисията през 2000 г. са приети 14 от 23 искания за връщане. Проучването на произхода все повече се разглежда като важна част от музейната работа за проверка на произхода и законността на произведенията на изкуството. Подобно завръщане винаги е стъпка към възстановяване на правния мир, тъй като, както показва Вашингтонската декларация, международната общност се е ангажирала да се справи с тези болезнени глави от историята.