Топлинна вълна връхлита: Европа преживява третия най-топъл юни досега!
Настоящата статия на ÖkoNews обсъжда третия най-топъл юни 2025 г., който удари Западна Европа с екстремни горещи вълни. Службата за изменение на климата на Коперник предоставя важни данни за глобалните температури и въздействието на изменението на климата.

Топлинна вълна връхлита: Европа преживява третия най-топъл юни досега!
През юни 2025 г. светът преживя един от най-топлите месеци в историята. Службата за изменение на климата Copernicus (C3S) регистрира средна повърхностна температура ERA5 от 16,46°C за месеца, което го прави третият най-топъл юни в световен мащаб. Тази температура е с 0,47 °C над средната за юни в периода 1991-2020 г., докато юни 2024 г. е най-високата с рекордните 16,66 °C. Освен това юни 2025 г. беше с 1,30°C по-топъл от прединдустриалните нива, изчислени между 1850 и 1900 г., което ясно демонстрира въздействието на причинените от човека промени в климата върху глобалния климат.
Тази особеност се подчертава от доклада на C3S, който публикува месечни бюлетини за климата от името на Европейската комисия. Тези бюлетини се основават основно на набора от данни за повторен анализ ERA5, който събира милиарди измервания от сателити, кораби, самолети и метеорологични станции. Процесът на асимилиране на данни прави възможно изготвянето на последователна и изчерпателна оценка на състоянието на глобалния климат, без да се налага да се прогнозират променящите се условия в реално време.
Влияние на горещи вълни
Значително събитие през юни беше горещата вълна, която засегна големи части от Западна Европа. Тази гореща вълна беше усилена от рекордно високи температури на морската повърхност в западното Средиземноморие, отразявайки широко разпространените промени в климата, които бяха все по-документирани през последните години. Тези екстремни метеорологични явления са ясен индикатор за нарастващите климатични рискове, които заплашват екосистемите и човешките общности по света.
Глобалните повърхностни температури са се повишили с повече от 1,3°C от 1880 г. насам, като през 2024 г. те са с около 1,55°C над прединдустриалните нива. През последните няколко десетилетия се наблюдаваха най-високите температури от над 125 000 години, увеличавайки натиска върху правителствата и обществата да предприемат спешни действия срещу изменението на климата. Това става особено вълнуващо, когато се вземат предвид прогнозите за по-нататъшно затопляне, което може да варира между 1,5 и 5,7 °C до края на 21 век в зависимост от сценария на емисиите.
Мерки и перспективи за опазване на климата
Докладът на IPCC подчертава, че антропогенните емисии на парникови газове са основната причина за затоплянето на климатичната система. Настоящите концентрации на парникови газове в атмосферата през 2024 г. са били 421 ppm за въглероден диоксид и 1930 ppb за метан. Амбициозните действия в областта на климата биха могли да ограничат повишаването на температурата до 1,5°C до 2,4°C до 2100 г., но изисква незабавни и решителни действия.
Съществува техническа и икономическа осъществимост за смекчаване на изменението на климата, но това изисква промяна в производството на енергия, като увеличено използване на слънчева енергия и вятърна енергия, както и намалена консумация на месо и защита на екосистемите. За да се справят с предизвикателствата на изменението на климата, обществата трябва да работят заедно в международен план, за да се справят с огромната заплаха, породена от климатичната криза.