Voestalpine: 1,5 милиарда евро за опазване на климата – индустрията нащрек!

Transparenz: Redaktionell erstellt und geprüft.
Veröffentlicht am

Voestalpine инвестира 1,5 милиарда евро в декарбонизация; застрашени увеличения на разходите и заплахи за работни места до 2030 г.

Voestalpine investiert 1,5 Mrd. Euro in Dekarbonisierung; drohende Kostensteigerungen und Arbeitsplatzgefährdungen bis 2030.
Voestalpine инвестира 1,5 милиарда евро в декарбонизация; застрашени увеличения на разходите и заплахи за работни места до 2030 г.

Voestalpine: 1,5 милиарда евро за опазване на климата – индустрията нащрек!

На 31 октомври 2025 г. Voestalpine обяви, че ще инвестира 1,5 милиарда евро в декарбонизацията на своя производствен процес. Тези масивни инвестиции са част от всеобхватна стратегия за намаляване на емисиите на парникови газове в стоманодобивния сектор, който се смята за един от най-големите източници на емисии в индустрията. Въпреки това представители на компанията, включително бордовете на Voestalpine, Amag, Lenzing и Wienerberger, предупреждават, че екологичната политика на ЕС може да застраши някои от тези инвестиции. По-специално търговията с емисии, при която компаниите купуват сертификати и трябва да плащат на тон CO₂, е в центъра на дискусията.

Безплатните сертификати за енергоемките компании изтичат през 2026 г., което може да доведе до тежест до два милиарда евро за индустрията. Поради това министърът на икономиката Волфганг Хатмансдорфер призова тези сертификати да бъдат разширени на ниво ЕС, за да се гарантира конкурентоспособността на местната индустрия и да се защитят работните места в тези секторни вериги за стойност. С около 49 000 служители, повече от 23 000 от които работят в Австрия, Voestalpine е важен играч в местната индустрия.

Предизвикателства, породени от политиката на ЕС

Притесненията за бъдещата конкурентоспособност се засилват от високия ценови натиск от производителите на евтина стомана в Азия. Ръководителят на работническия съвет на Voestalpine Манфред Хиполд подчертава необходимостта от осигуряване на работни места. Адаптирането на политиките на ЕС към реалностите по отношение на технологиите, електроенергията и цените на водорода се разглежда като спешно.

Австрия също преследва амбициозна климатична цел за 2040 г., която е с десет години пред целта на ЕС за 2050 г. Тези изисквания засягат не само стоманодобивната промишленост, но и други енергоемки сектори. В Германия, където промишлеността е отговорна за около 24% от емисиите на парникови газове през 2021 г., промишлеността за желязо и стомана е един от най-значимите източници на емисии. Измененият Закон за опазване на климата има за цел да намали емисиите на парникови газове до 118 милиона тона до 2030 г., което представлява намаление с една трета в сравнение с 2021 г.

Мерки за декарбонизация

За да се постигнат тези амбициозни цели, както в Германия, така и в Австрия са необходими фундаментални трансформации на производствените процеси. Федералното правителство разчита на пазарни инструменти като ценообразуването на CO2 и Закона за търговия с емисии на гориво (BEHG). Програмите за финансиране, които, наред с други неща, подкрепят използването на водород в промишлеността, имат за цел да помогнат за постигането на целите за емисиите, като в същото време създават надеждна рамка за инвестиции, както съобщава Федералното министерство на икономиката и опазването на климата.

Освен това се разработва програма за финансиране на договори за опазване на климата в непосредствената програма за опазване на климата, която има за цел да подкрепи оперативните разходи и да създаде сигурност при планирането. Целта е също така да се създадат зелени водещи пазари, за да се увеличи търсенето на екологично чисти продукти. В този контекст Европейският зелен пакт се разглежда като централна инициатива, която има за цел да създаде съгласувана обща рамка за щадяща климата и конкурентоспособна индустрия на европейско ниво.

Тези развития илюстрират колко важни са мерките за декарбонизация за намаляване на емисиите на парникови газове в индустрията и колко силно европейската политика в тази област влияе върху икономическите перспективи на компаниите.