53 държави се колебаят: Къде са нашите климатични цели за 2030 г.?
Целите на възобновяемата енергия в световен мащаб застоят, въпреки декларацията COP28. Анализът показва действие за защита на климата.

53 държави се колебаят: Къде са нашите климатични цели за 2030 г.?
На 11 август 2025 г. анализ на Ембър, известна фабрика за енергийно мислене, показва сериозни дефицити в политическите задължения на държавите за увеличаване на енергията на възобновяемите източници. Според резултатите 133 държави са се ангажирали да утроят глобалния капацитет за възобновяеми енергийни енергии до 2030 г., но липсва конкретен напредък и политически цели. Проучването, публикувано почти две години след споразумението COP28, разкрива, че само 22 държави, включително 15 държави от ЕС, са адаптирали целите си. Това не е достатъчно, тъй като до 2030 г. глобалните национални цели имат само около 7,4 терават, което е само незначително над стойностите на COP28.
Централен момент в дебата е този на 20 -те най -големи пазари за електроенергия по целия свят, само 11 държави са актуализирали своите дестинации. Страни като САЩ, Русия, Канада и Турция не са публикували нови целеви стойности, което предизвиква съмнения относно техния ангажимент за защита на климата. Само Китай и Южна Африка планират да преразгледат своите спецификации до 2025 г., което подчертава спешността на ясна политическа стратегия.
Контекстът на климата и COP28
COP28, който се проведе в Дубай през декември 2023 г., отбеляза повратна точка в международната политика на климата, като прие историческо обяснение на напускането на изкопаемите енергии и утрояването на глобалните възобновяеми възможности. На фона, че през 2023 г. най-топлата година от началото на записите, най-топлата година е с температури, които са били 1,48 градуса за средното ниво от 1850 до 1900 г. Глобалните емисии са постигнали нови максимални стойности и научните прогнози показват, че горната граница от 1,5 градуса може да бъде надвишена през следващите години. Тези резултати илюстрират огромната нужда от действия, които бяха идентифицирани в политическия инвентар (глобален запас), докато COP28.
Според препоръките на световния запас, глобалните емисии на парникови газове трябва да бъдат намалени с 43 процента до 2030 г. в сравнение с 2019 г. Освен това, окончателният документ на COP28 също предвижда политически препоръки за намаляване на парниковите газове, които подчертават значението на възобновяемите енергии и енергийната ефективност. За амбициозните цели е необходимо удвояване на процента на подобряване на енергийната ефективност до 2030 г.
Бъдещи перспективи и условия на финансовата рамка
COP28 също прие мерки в подкрепа на застрашените развиващи се страни, включително споразумението за „фонд за загуба и щети“ с над 700 милиона долара и ангажименти за фонда на Зеления климат от над 12,8 милиарда долара. Предишните финансови ресурси обаче не са достатъчни за постигане на цялостна трансформация на глобалната икономика към устойчива енергийна политика. Голяма част от необходимия капитал трябва да бъде получена чрез отклонение на съществуващите финансови потоци и мобилизирането на частния капитал.
Ембър подчертава, че правителствените цели са от решаващо значение за защитата на климата, както и за планирането на електрически мрежи и инвестициите в чисти технологии. Резултатите от COP28 и последния анализ илюстрират спешността за всички страни да действат бързо, за да гарантират климата -неутрално захранване. Ако политическите амбиции не бъдат повдигнати, амбициозната цел на 1,5 градуса може да бъде изложена на риск.
За повече информация относно бъдещите предизвикателства и напредъка в областта на възобновяемите енергии и защитата на климата, разгледайте [Econsws] ) e-Energie-Energie-Energie-Energie-Energie-Energie-Energie-Energie-Energie-Energie-Energie-Energie-Energie-Energie-Energie-Energie-Energie-Energie-Energie-Energie-Energie-Energie-Energie-Energie-Energie-. Energiewende and Global 2000.