Съдебната реформа в Австрия: тричленна комисия вместо министри! Историческа стъпка!

Transparenz: Redaktionell erstellt und geprüft.
Veröffentlicht am

Австрия реформира съдебната система с нова федерална прокуратура, предназначена да минимизира политическото влияние.

Österreich reformiert die Justiz mit einer neuen Bundesstaatsanwaltschaft, die politischen Einfluss minimieren soll.
Австрия реформира съдебната система с нова федерална прокуратура, предназначена да минимизира политическото влияние.

Съдебната реформа в Австрия: тричленна комисия вместо министри! Историческа стъпка!

Австрийската съдебна система е изправена пред процес на фундаментална реформа, който включва създаването на нова федерална прокуратура. В бъдеще тази институция ще поеме най-високата власт в наказателното производство, роля, която преди беше отговорност на Министерството на правосъдието. Министърът на правосъдието Анна Спорер (SPÖ) обяви, че вероятно ще бъде последният министър, който може да издава инструкции в подобни случаи. Целта на тази реформа е да се създаде ясно разделение между вземащите политически решения и правоприлагащите органи, за да се укрепи допълнително независимостта на съдебната власт. Принципното решение за това беше взето в Министерския съвет преди лятната парламентарна ваканция, но законовото оформяне все още предстои. Съществуват опасения и относно парламентарния контрол върху новия орган, който засега не е ясен. Текущите разследвания не трябва да се влияят от мерки за контрол, които трябва да гарантират почтеността на съдебната власт. Според Kosmo, австрийският модел се различава от други европейски страни, където лицата обикновено поемат ролята на главен прокурор.

Реформата предвижда колегиален модел на ръководство, състоящ се от трима равни членове, всеки от които се назначава за шест години. Председателството на комисията трябва да се сменя на всеки две години. Назначаването се извършва чрез многоетапен процес: комисия в Министерството на правосъдието изготвя предложение, Националният съвет избира членовете и официалното назначаване се извършва от федералния президент. Това нововъведение се разглежда от съдебните експерти като крайъгълен камък и има за цел да повиши независимостта на правоприлагащите органи. Критиците обаче изразяват опасения, че прекомерните изисквания за докладване и продължаващият контрол от страна на парламента, както е предвидено в правителственото споразумение, биха могли да подкопаят идеята за колегиален орган. Председателят на прокурорите Елена Хаслингер описа прозрачността на избирателното поведение като проблематична. Според SN, командната верига досега е била разглеждана като критична от министъра на правосъдието, което привлече големи критики както в Австрия, така и в международен план.

Европейската перспектива

Австрийският модел на федералната прокуратура се различава съществено от други европейски страни. В много държави прокурорите имат ясна роля като лица, пряко отговорни за наказателното преследване. В Австрия, от друга страна, колегиалната структура се стреми към по-голяма независимост, но и известна сложност при вземането на решения. Европейската комисия вече оцени положително предстоящите реформи, но предупреждава за недостатъчен парламентарен контрол в сравнение с други страни членки.

В международното сравнение, особено в САЩ, се появяват още интересни различия. Прокурорите в Съединените щати са децентрализирани и са част от Министерството на правосъдието. Тук наказателното преследване се извършва от федералните окръжни прокуратури в отделните щати, докато главният прокурор на САЩ отговаря. Прокурорите на САЩ се назначават от президента и работят под надзора на главния прокурор, който сам се утвърждава от Сената. Тази система също доведе до дебати относно независимостта на правоприлагащите органи в миналото, тъй като двойната роля на главния прокурор като главен прокурор и способността му да бъде уволнен от президента повдигат въпроси за лоялността. Сравнението показва, че въпреки различните структури навсякъде има сходни предизвикателства в областта на съдебната реформа и въвеждането на нова институция трябва да бъде подкрепено от ясни разпоредби и прозрачност. Допълнителна информация по темата може да бъде намерена в доклада на Парламента.