Отговор на централния въпрос за удара на Тръмп срещу Иран

Отговор на централния въпрос за удара на Тръмп срещу Иран

След нощните въздушни удари на САЩ срещу тайната ядрена програма на Иран, най-важният въпрос е: Какво е останало от тази програма? Отговорът може да оформи региона за десетилетия напред и да бъде решаващ за решението на американския президент Доналд Тръмп да започне нов конфликт в Близкия изток.

Несигурността на интелигентността

Този отговор обаче се усложнява от непредсказуемия и променлив характер на разузнавателната информация. От една страна, обществената дискусия за ядрени обекти във Фордоу, Натанц и Исфахан трябва да принуди Техеран да съхранява ядрените си тайни другаде. Иран твърди, че програмата му е изцяло мирна, въпреки че агенцията за наблюдение на ядрената програма на ООН се е натъкнала на уранови частици, които обогатен до 83% са – точно под нивото на клас оръжия.

Скрити елементи на ядрената програма

Ако Израел твърди, че ядрената програма на Иран има скрит елемент, тогава тя със сигурност не може да се съхранява на същите места, където работят инспекторите на ООН. В случая с Фордо дни наред се водят публични дискусии кои американски бомби могат да проникнат в дълбоките му пещери.

Необходимите суровини за една атомна бомба са малко: достатъчни са 20 килограма високообогатен уран. Съставките за няколко устройства могат да се съхраняват във ван. Те могат да бъдат скрити навсякъде в Иран. Технологията за създаване на оръжие обаче е по-сложна и изисква човешки опит, към който Израел се прицели през последните 10 дни, като се прицели в ключови хора.

Предизвикателството на наблюдението

Трудно е да си представим, че Иран внезапно ще може да направи този скок, докато е подложен на интензивна бомбардировка от израелските военновъздушни сили, сега също с откритото участие на САЩ и техния широк апарат за наблюдение.

Но това остава несигурно и Израел не може да има и двете страни. Твърдението, че програмата на Иран е напреднала и секретна, също носи риск да се случи нещо, за което не знаете. Възможно ли е Иран да е сглобил всички елементи, от които се нуждае, или дори ядрена бомба, някъде другаде и просто да чака?

Реакциите на нападки и контрааргументи

Контрааргументът е убедителен: Израел има способността да убива ирански ядрени учени и военни командоси, докато спят в домовете си - определени стаи в жилищни блокове бяха ударени при първата вълна от атаки на 13 юни. Това показва широката и впечатляваща дълбочина на проникване в големи части от командната структура на Техеран. Никоя операция не е перфектна и е възможно Вашингтон и Тел Авив да са знаели много за ситуацията.

Не беше само това Планинска крепост Фордо това беше ударено. Вероятно, когато прахът се утаи и сателитните изображения осигурят повече яснота относно оценките на щетите, ще научим за допълнителни цели, за които не знаехме преди седмица. За опонентите на ядрените амбиции на Иран - почти всички, с изключение на шепа ирански хардлайнери - това би трябвало да осигури известна степен на удовлетворение.

Оставащите предизвикателства пред Иран

Въпреки това е вероятно атаките в събота вечерта да не са нокаутирали всичко - не всеки експерт или всеки делящ се материал. Сега ще бъде въпрос на преследване на онова, което е останало - преследване на оцелелите и търсене на опции, в случай че паникьосаните елементи на ядрения проект направят грешки, докато се разпръсват или претърсват развалините.

Това, което вероятно ще остане, ще бъдат частите от програмата на Иран, които са били неизвестни, ако има такива. Техеран може да реши, че е по-добре да не разкрива или преследва тази най-голяма тайна, докато заплахата от израелски атаки не отшуми. Има ли смисъл да го изричаме сега, в разгара на наблюдението и бомбардировките?

Дипломатическите усилия и техните предизвикателства

Дипломацията би могла – както Тръмп предложи с публикацията си късно в Truth Social, че „СЕГА Е ВРЕМЕТО ЗА МИР!“ – сега се появи отново. Но лицето на дипломацията е напълно променено в сравнение с преди седмица. Ирански официални лица намекнаха пред медиите, че може да са готови да се откажат от обогатяването по време на разговорите миналата седмица. Изискванията към Иран сега могат да се съсредоточат върху програмата му за балистични ракети, чието разоръжаване отдавна се изисква от американските ястреби.

Това изглежда вече се случва бързо чрез интензивното използване на ракети срещу Израел и в резултат на израелските удари, които твърдят, че са унищожили повечето от стартовите му площадки.

Сложната политическа ситуация в Иран

Списъкът с преговорните желания на Иран сега се е променил значително - тъй като голяма част от това, което се надява да задържи, е унищожено или разгърнато - подчертава предизвикателството, пред което е изправен върховният лидер аятолах Али Хаменей. Неговото въздушно пространство е в ръцете на враждебни военновъздушни сили, ядрената му програма е силно повредена, а военната му инфраструктура и командване са разбити, което изисква постоянно адаптиране и подмяна, за да оцелее. това ограничава неговите непосредствени, евтини възможности за отговор. Директните атаки срещу бази на САЩ просто биха предизвикали насилствено отмъщение от страна на САЩ и биха могли да се окажат неефективни след толкова много предупреждения.

Асиметрични отговори и стратегическо търпение

Иран като цяло прие асиметрични отговори, за да компенсира по-малките си бюджети и възможности. Можем да видим това в столиците на Европа и в Ормузкия пролив през следващите дни. Иран трябва както да демонстрира някаква форма на възпиране, така и да намали ескалацията, за да оцелее.

Но способността на Иран да мисли дългосрочно и стратегическото му търпение ще му помогнат. Няма реални изборни цикли, които да възпрепятстват вземането на решения от аятолаха. Иранците имат време да се прегрупират и да реагират, когато ситуацията се успокои.

Ролята на САЩ в Близкия изток

Съединените щати, от друга страна, имат лоши резултати в региона. Снощи те постигнаха съмнителното отличие да бомбардират цялостно картографско пречистване на нации от Сирия до Афганистан само за 20 години. Но те не успяха да свалят режима на Асад в Сирия и въпреки годините на усилия станаха свидетели на мащабни промени, които елиминираха един от ключовите регионални пълномощници на Иран. Най-дългата им война, в Афганистан, завърши по унизителен начин. Ирак също започна с противоречива информация за оръжията за масово унищожение и завърши с фиаско след години на разрушения и загуби.

Иран не е Ирак и снощи не беше 20 март 2003 г., когато започна неуспешната инвазия на Америка в тази страна. Няма основен елемент в амбициите на Тръмп в Иран и целта му беше нещо, което беше широко подкрепено от съюзниците и може би е било наблизо. Но съмнителният опит на САЩ и арогантността около преобладаващото използване на сила от Тръмп трябва да засилят тревогата на региона за предстоящите незначителни неща.