Suche
Mein Konto
Траур за енорийския викарий Джуд Узуку: Сърце за хората и образованието
Популярният енорийски викарий Джуд Узукуу почина на 10 декември 2024 г. Неговият ангажимент оформи общности в Австрия и Нигерия.
Траур за енорийския викарий Джуд Узуку: Сърце за хората и образованието
Във вторник, 10 декември, популярният енорийски викарий Джуд Узуку почина на 53 години след кратко боледуване. От 2014 г. той е активен в пасторската грижа за общностите на Фретингсдорф, Хьорерсдорф и Зибенхиртен, където е ценен заради своя весел и услужлив характер. Първоначално роден в Нигерия, той има желание да стане свещеник от ранна възраст, подкрепян от майка си. След ръкополагането си за свещеник през 1999 г. той работи известно време в родината си, преди да дойде в Австрия през 2007 г., за да продължи живота си тук. По време на престоя си във Виена той завършва две магистърски степени и поема различни пастирски задачи. Наред с други неща, той участва в Апостолската църква във Виена и полага основите на бъдещата си работа в селските райони.
Ангажимент и наследство
Йозеф Узуку винаги се е грижил да поддържа връзка с родината си, като е подкрепял много млади хора с тяхното образование. За да осигури трайна помощ, той основава училище за 200 деца и деца на улицата в родната си епархия Окигве. Това голямо усилие, за което той получи финансова подкрепа от своите общности в Австрия, демонстрира неговия неуморен ангажимент към образованието и социалната справедливост. Той също беше президент на организацията OPREU и член на NIPRA, където заздрави връзките си с нигерийските си корени и организира културни тържества, които улавяха звуците на африкански барабани, като напр. НОЕН докладвани.
Делото на живота му беше почетено не само в най-близкия кръг на вярващите, но и от многобройни свещеници, които участваха в честването на сребърния му юбилей през септември. Кметът Ерих Стубенвол го похвали като невероятен актив за общността, който винаги е пазел връзката с Нигерия в сърцето си. Когато отец Джуд Узуку почина на 10 декември, той остави след себе си дълбока тъга и светло наследство, което достига далеч отвъд границите на неговата енория.
Неговото взаимодействие с младите хора и неговият нетрадиционен подход към пасторската грижа дадоха надежда и подкрепа на мнозина в региона, потвърждавайки трайното му въздействие в сърцата на хората.