Ключът към перфектното зрение: Ето как нашият мозък стабилизира изображенията!

Ключът към перфектното зрение: Ето как нашият мозък стабилизира изображенията!

В сърцето на нашия мозък има истински „стабилизатор на изображението“ – латералното геникулатно тяло (CGL). Работата на тази удивителна структура е да коригира визуалното изживяване, като изглажда движението и предотвратява изкривяването. В скорошна публикация в известното списание „Nature Neuroscience“ изследователи от Института за наука и технологии Австрия (ISTA) разкриха невероятни подробности за това как тази корекция на изображението се случва в ранните етапи на визуалната обработка. Според Maximilian Jösch от ISTA, който работи в Klosterneuburg, латералната туберкулоза на коляното интегрира сензорни и двигателни сигнали и позволява ефективна обработка на визуални впечатления в мозъка.
CGL, като част от таламуса, получава информация от ретината и я предава на други области на мозъка чрез оптичното излъчване. Визуалните сигнали, които биха могли да бъдат повлияни от движения, незабавно се коригират. Това означава, че възприемането на заобикалящата среда остава стабилно и се обработва енергично и прецизно, особено по време на движение. Тези открития биха могли да имат дълбоки последици за разбирането ни за визуалното възприятие и как сетивата ни взаимодействат помежду си, за да формират последователна картина на света.

Последни открития за CGL

Страничната издатина на коляното не е просто пасивен предавател на информация; той играе активна роля в обработката и модифицирането на визуални сигнали. По време на експерименти, при които мишки взаимодействаха с виртуална реалност, изследователите успяха да покажат, че моделите на активност в невроните на CGL играят решаваща роля в интегрирането на движението и сензорния вход. „Веднага щом окото се движи, страничното геникуларно тяло изостря визуалните сигнали“, обяснява Йош, предполагайки, че ние, хората, също се възползваме от подобни процеси, за да поддържаме ясна представа за нашата динамична среда.
CGL не само позволява бързо възприятие на движение, но също така допринася за детайлното възприемане на цветове и форми. Тези невроанатомични структури са от решаващо значение, защото обработват информация в различни слоеве, което ни позволява правилно да възприемаме и идентифицираме обекти в пространството, дори ако те се движат бързо или ние се движим.