Австрия без гласуване: За първи път без кардинал на изборите за папа през 2025 г.!

Австрия без гласуване: За първи път без кардинал на изборите за папа през 2025 г.!

През май 2023 г. Римокатолическата църква ще избере нов папа - за първи път от 1958 г. без участието на австрийски кардинал. Тази историческа ситуация е причинена от фактическото оттегляне на Кристоф Шьонборн, архиепископ на Виена, който отпразнува 80-ия си рожден ден в началото на 2023 г. и следователно вече няма право на глас. Шьонборн вече беше активен на последните папски избори през 2005 и 2013 г. и беше един от фаворитите в годините, в които все още имаше право да участва. По това време той беше определяща фигура в изборите за папата и беше във фокуса на международните медии дълго време. oe24 съобщава за влиянието на австрийските кардинали върху изборната история, която датира от избирането на Йоан Павел II през 1978 г.

Австрия е играла значителна роля в изборите за папи в миналото, тъй като виенските архиепископи на Католическата църква непрекъснато са заемали кардиналството. На последните избори, като този на Бенедикт XVI. През 2005 г. Шьонборн беше сред кардиналите с право на глас, но гласоподавателите не искаха нов дълъг понтификат и избраха Йозеф Рацингер. Това показва, че съотношението на силите между кардиналите може да бъде решаващо за резултата от изборите.

Ролята на кардиналите в конклава

За да изберат папата, кардиналите избиратели трябва да следват различни правила и разпоредби. Тези правила са залегнали в Апостолическата конституция Universi Dominici Gregis, която регулира изборните процедури от 1996 г. По време на конклава кардиналите трябва да останат в Сикстинската капела, която ще бъде херметически затворена, за да се избегнат външни влияния. Комуникацията чрез мобилни телефони, интернет или медии е строго забранена, за да се гарантира тайната на изборите. Преди първия тур на гласуването служба, озаглавена „Pro eligendo Papa“ се провежда в базиликата Свети Петър, преди кардиналите да положат клетва в изборния процес. Vivat подчертава строгите мерки за сигурност и секретност по време на процеса.

Изборният процес протича в няколко фази, започвайки с първоначално гласуване. Бърз резултат може да се постигне с мнозинство от две трети от гласовете. Когато кандидат бъде избран, белият дим сигнализира за избора на нов папа, докато черният дим показва неубедителен избор. Новият папа приема ново име и е признат от кардиналите, които са го избрали.

Исторически промени и ефекти

Традицията за избиране на папа се е променила значително през вековете, от влиянието на светските владетели до строгите разпоредби, които оформят изборния процес днес. Особено внимание заслужават реформите, последвали правителствата на Николай II и Григорий. Тези практики бяха обявени за валидни и формират основата за днешния избор на папата в конклава. Wikipedia съобщава за тези развития и всеобхватната структура, която рамкира процеса.

Отсъствието на австрийски кардинал е не само знак за социални промени в Католическата църква, но и препратка към сложната история, в която Австрия дълго време играеше важна роля в световната църковна държава. За последен път подобна изборна ситуация е имало през 1846 г., когато по време на конклава отсъства само един австрийски кардинал, докато почти целият електорат е съставен от италианци. Следователно изборите през май 2023 г. не само представляват ново начало, но и отражение върху предишните влияния и традиции в Католическата църква.