Хърватия затяга законите: надгробните надписи трябва да изчезнат!

Хърватия затяга законите: надгробните надписи трябва да изчезнат!

Хърватия затегна отношението си към епитафиите, призовавайки за премахване на текстове, които се смятат за обидни за религиозните, моралните или националните чувства на хърватите. Собствениците на гробове трябва да спазват инструкциите, особено ако надписите се отнасят за сръбската идентичност. Това се отнася главно за паметници с изрази като „на сръбска земя“ или „паднал за Сръбска Краина“, както потвърди депутатът от ДП Стипо Млинарич. Собствениците имат 30 дни да премахнат засегнатите надписи, в противен случай ги грозят глоби между 1000 и 5000 евро.

Мярката вече предизвика възмущение в сръбската общност. Критици, включително митрополит Фотий от Зворник-Тузла, наричат ​​закона дискриминационен. Служители на сръбското правителство също обвиняват Хърватия, че иска да потисне паметта на сръбските жертви и тяхната идентичност. Това допълнително обтяга и без това обтегнатите отношения между Хърватия и Сърбия.

Областта Крайна и нейната история

Районът на Крайна е бил център на сръбското малцинство в Хърватия по време на Хърватската война от 1991 до 1995 г. Сърбите от Крайна, които са живели тук, са потомци на православни отбранителни фермери, заселени от 16-ти век, за да защитават Хабсбургската империя срещу османците. Терминът „Краина“ често се избягва в Хърватия, защото е исторически обременен. Хърватската война доведе до създаването на Република Сръбска Крайна, която не беше призната от международното право, от която почти всички крайински сърби избягаха по време на военната операция Олуя през 1995 г.

В исторически план крайинските сърби са част от сръбското население в Хърватия, чиито корени се простират до граничната зона с Босна и Херцеговина. Връзката със сръбската идентичност е била разклатена от много конфликти през вековете, включително по време на усташкия режим от 1941 до 1945 г., където се изчислява, че около 300 000 сърби са били убити. Тези дълбоки рани продължават да оформят отношенията между двата народа и до днес.

Актуално напрежение между Хърватия и Сърбия

Настоящите действия на Хърватия представляват допълнително предизвикателство за вече развалените хърватско-сръбски отношения. Исторически погледнато, днешното напрежение възниква от ориенталската схизма през 11 век и различните религиозни принадлежности, довели до конфликти през вековете. Хърватия се придържа към римската църква, докато сръбските племена се обръщат към византийската православна вяра.

Въпреки случайното сътрудничество между двете нации, като например по време на революциите от 1848/1849 г., етническите конфликти, особено контролът върху територии като Босна и Херцеговина, остават централен въпрос. Истинските проблеми обаче се изостриха след независимостта на Хърватия през 1991 г., когато сръбските сили провъзгласиха Република Сръбска Крайна в рамките на Хърватия и конфликтите доведоха до война.

В този исторически контекст искането за премахване на сръбските надписи върху надгробните плочи се разглежда като още един опит за потискане на сръбската идентичност в Хърватия и още повече отваряне на раните от миналото.