Принос на енергийната криза: Вятърната енергетика се бори за съществуването си!

Принос на енергийната криза: Вятърната енергетика се бори за съществуването си!

Федералното правителство изпрати за преразглеждане затягането на приноса за енергийна криза, което вече предизвиква голямо безпокойство в индустрията за възобновяема енергия. Wind Power Interest Group (IG) вижда тази мярка като имаща отрицателно въздействие върху развитието на вятърната енергия и регионалното създаване на стойност. Според управляващия директор на IG Windkraft Флориан Марингер решението се смята за несправедливо, тъй като засяга особено средните компании, докато секторът на изкопаемите горива остава защитен. Над 60% от производството на вятърна енергия в Австрия е в ръцете на компании с регионални корени.

Индустрията на вятърната енергия е непропорционално засегната от планираните такси, особено през зимата, когато цените на електроенергията са високи. За тези компании конкурентоспособността, която е отговорна за създаването на около 8 000 работни места и създаването на стойност от почти 240 милиона евро през 2025 г., ще бъде силно ограничена. Според първоначалната оценка на БВП има и минимален икономически растеж, което допълнително натежава на доверието в местоположението. Настоящите инвестиции за 160 милиона евро, които биха могли да захранят 60 000 домакинства с електричество, са застрашени.

Глобални енергийни кризи и последиците от тях

Напрегнатата ситуация в Близкия изток и намаляването на доставките на газ от Русия за Европа оказаха значително въздействие върху петролните пазари, както докладва Международната агенция по енергетика (МАЕ) в своя World Energy Outlook 2023. Сигурността на доставките на нефт и газ остава ключов въпрос, особено по време на прехода към чиста енергия. Прогнозите показват, че делът на морската търговия със суров петрол от Близкия изток до Азия ще се увеличи от 40% на 50% до 2050 г.

Глобалната енергийна криза също насочва вниманието към необходимостта от осигуряване на достъпност на енергията и стабилност на доставките на електроенергия. Мерките за защита на потребителите срещу колебанията в цените на горивата вече са стрували на правителствата 900 милиарда долара през 2022 г. Ключовите стратегии включват увеличени инвестиции в устойчиви и цифровизирани мрежи и насърчаване на технологии с по-ниски емисии като водород и биоенергия.

Енергийната политика на ЕС и бъдещите цели

Енергийната политика на ЕС е предназначена да гарантира декарбонизация, конкурентоспособност, сигурност на доставките и устойчивост. Енергийната политика на ЕС се основава на принципите на енергийната ефективност и разширяването на възобновяемите енергийни източници. Пет основни цели на Енергийния съюз бяха определени през 2015 г.: диверсификация на енергийните източници, интегриран вътрешен енергиен пазар, подобряване на енергийната ефективност, декарбонизиране на икономиката и насърчаване на нисковъглеродни технологии.

Текущите цели на енергийната политика на ЕС имат за цел да увеличат дела на възобновяемата енергия в крайното потребление на енергия до 42,5% до 2030 г. и да намалят потреблението на първична и крайна енергия с 11,7% в сравнение с 2020 г. От държавите членки се изисква да изготвят национални енергийни и климатични планове и да предоставят доклади за напредъка за постигане на целите на Енергийния съюз.

В обобщение, вятърната енергийна индустрия в Австрия е изправена пред огромни предизвикателства, докато световната енергийна криза и енергийните цели на ЕС продължават да определят рамката за бъдещо развитие и инвестиции в енергийния сектор. Разширяването на вятърната енергия се призовава от IG Windkraft като решаваща стъпка за устойчив на криза бюджет и създаване на стойност в региона.