Поправка в Закона за убежището: Критиците говорят за измама и нарушаване на закона!

Поправка в Закона за убежището: Критиците говорят за измама и нарушаване на закона!

На 26 април 2025 г. Националният съвет прие противоречива промяна в Закона за убежището, която значително ограничава събирането на семейството за признати бежанци и тези, които имат право на субсидиарна закрила. Това изменение беше прието с гласовете на коалицията ÖVP-Green и предизвиква разгорещени дискусии в политическия пейзаж. В кратък преглед лидерът на FPÖ Херберт Кикл е критичен към мерките на правителството и ги описва като измамна маневра, която напомня предишни политически дейности.

Новият закон позволява на преки роднини да кандидатстват за влизане с цел събиране на семейството. По правило обаче ходът на процедурата се спира. Една от причините за тези строги мерки може да бъде ниският брой от само 60 молби за събиране на семейството през февруари 2025 г., което може да се дължи на по-строги проверки. Освен това заявления от Сирия дори не се обработват.

Критика към мерките

Кикл подчертава, че ограниченията за събиране на семейството са не само неадекватни, но и оказват негативно влияние върху шансовете на бежанците за интеграция. Amnesty International и Агенцията на ООН за бежанците критикуват този регламент като нарушение на международното право. По-специално, член 8 от Конвенцията за правата на човека, който гарантира правото на семеен живот, се счита за правно уязвим, ако членовете на семейството бъдат отхвърлени навсякъде.

Правителството оправдава мерките с извънредната клауза на ЕС и ги определя като временно облекчение, особено за образователната система. Кикъл, от друга страна, призовава за по-всеобхватни мерки за борба с нелегалната миграция и предупреждава, че правителството не трябва да се хвали с намаляващия брой на бежанците. Той изразява мнението си, че предизвикателствата, породени от големия приток на нелегални мигранти, водят до претоварване на системите.

По-широк европейски контекст

Обсъжданите разпоредби се вписват в по-широк европейски контекст, в който правата на търсещите убежище са все по-ограничени в няколко държави-членки на ЕС. Според Института за правата на човека, множество източници съобщават за случаи на принудително връщане на търсещи убежище, без да бъдат разгледани причините за убежището им. Сериозен проблем е и настаняването на бежански семейства в затворнически лагери.

Предполага се, че планираната реформа на ниво ЕС е насочена към ускоряване на процедурите за убежище, но се твърди, че тези разпоредби се отклоняват от основните принципи на правата на човека. Хората, търсещи закрила от държави с нисък процент на признаване, трябва да преминат през ускорени гранични процедури и първоначално се счита, че не са влизали през външните граници на ЕС, въпреки че са стъпили на европейска земя.

Тези правни разпоредби и свързаната с тях решимост за ускоряване на процедурите за предоставяне на убежище повдигат основни въпроси относно зачитането на правата на човека от страна на ЕС и хуманното отношение към бежанците. Борбата с верижните депортации към страните на произход остава предизвикателство, което нарушава принципа на забрана за връщане и показва колко широко е нараснал проблемът в дебата за европейската политика за убежище.