Йелена Докич наруши мълчанието: Доживотни мъки в ръцете на баща й!

Йелена Докич наруши мълчанието: Доживотни мъки в ръцете на баща й!

Йелена Докич, бившата тенисистка, която страдаше от малтретирането на баща си Дамир повече от 20 години, дава плашещи прозрения за травматичното си детство в биографията си „Unbreakable“. Дамир Докич почина на 66-годишна възраст, но оставя след себе си редица болезнени спомени и преживявания, които са оформили Йелена. Талантлива тенисистка, тя стигна до полуфиналите на Уимбълдън, спечели шест турнира и спечели общо 4,4 милиона долара от награден фонд.

В интервю тя описва жестокия физически и вербален тормоз, който е трябвало да изтърпи от шестгодишна възраст. Побоите с колани, словесните обиди и емоционалните унижения бяха част от ежедневието им. Особено запомнящ се инцидент беше, когато баща й я остави в съблекалнята след загуба на полуфинал на Уимбълдън. През годините имаше многократни спънки, след които тя дори беше бита от баща си. Докич споменава, че баща й я е нарекъл „курва“ по време на шок, когато е била само на 11 години.

Борба срещу тъмнината

Сенките на малтретирането доведоха Йелена Докич до дългосрочна депресия, която в крайна сметка завърши с опит за самоубийство през 2022 г. Тя страдаше от това мрачно заболяване повече от десет години, преди да намери смелостта да сподели историята си публично. Докич не само говори за собствения си опит, но иска да помогне и на други жертви. Тя подчертава колко е важно да не се мълчи и да се търси помощ. Повишаването на осведомеността за насилието в спорта е важно за нея.

Преживяванията на Йелена Докич не са уникални. Междуличностното насилие е широко разпространен проблем в състезателните спортове. Нарастващите изследвания показват, че спортистите страдат от подобни състояния. Психическото насилие засяга между 60 и 72% от спортистите, докато физическото насилие засяга 14 до 25% от засегнатите. Много спортисти изпитват напрежение и стрес в състезателната атмосфера, което излага психичното им здраве на риск. Натискът за победа оформя спортната култура и може да доведе до нормализиране на насилието.

Култура на мълчанието

Олимпийската харта призовава за защита на спортистите от тормоз и насилие. Реалността обаче често остава плашеща. Извършители могат да бъдат не само мъже треньори, но и други спортисти и треньори. Спортистите, които се идентифицират като нехетеросексуални или вече са били жертви на виктимизация, са особено изложени на риск. Дисбалансът на силите между спортисти и треньори засилва мълчанието около злоупотребата, което може да има последствия за цял живот за засегнатите.

Проектът „Безопасни клубове” работи за разработване на мерки за превенция на междуличностното насилие. Това включва анализи на риска, семинари за превенция и подкрепа за служителите за закрила на детето в спортните асоциации. Необходими са ясни насоки за приемливи треньорски практики, за да се създаде безопасно пространство за спортистите. Холистичният подход е от съществено значение за промяна на културата на спорта и насърчаване на благосъстоянието на спортистите.

Като цяло историята на Йелена Докич илюстрира не само нейните лични борби, но и сложния проблем с насилието в състезателните спортове. Неотложността да се говори за тези проблеми и да се промени културата несъмнено е по-голяма от всякога.

Можете да намерите повече информация за Йелена Докич и нейния опит на корона, докато Уотсън дава подробна представа за малтретирането, което е претърпяла. За по-изчерпателен анализ на намесата на насилието в спорта вижте In-Mind.