Живот и наследство на иконата на патриотизма Хермине Ориан: Сбогом

Живот и наследство на иконата на патриотизма Хермине Ориан: Сбогом

Хермине Ориан, един от последните живи свидетели на трагичната история на Южен Тирол, почина на 16 май 2025 г. на 106-годишна възраст. Тя е родена австрийка през 1919 г. и преживява насилствената италианизация на родината си от първа ръка. Нейната съпротива срещу потисничеството е особено очевидна в ролята й на учителка в катакомбите, където тя тайно преподава немскоезични деца през 20-те години на миналия век, докато само италианският е разрешен като език на обучение. Тези „катакомбни училища” са знак за съпротива срещу фашисткия режим, който забранява немския език и принуждава населението да се асимилира. Ориан се присъединява към мрежата от нелегални учители на 13-годишна възраст и предава знанията и самоличността си по време на репресии.

Тя е била призната с различни почести през годините, включително орден за заслуги от провинция Тирол през 60-те години. След Втората световна война най-накрая й е разрешено официално да работи като учител, но дългото й търсене на австрийско гражданство остава неосъществено до смъртта й. На 103-ия си рожден ден тя изрази желание да получи червено-бяло-червен паспорт, което илюстрира продължаващите трудности за населението на Южен Тирол по отношение на тяхната национална идентичност и гражданство. Говорителят на FPÖ Южен Тирол Кристофер Ранцмайер разкритикува този пропуск и го определи като срамно, че Австрия е отказала на Ориан желанието й да умре като австриец.

Спор за гражданство

Случаят Хермине Ориан е симптоматичен за продължаващите проблеми на южните тиролци по отношение на гражданството и националната идентичност. През последните години имаше множество обществени и политически инициативи за подобряване на положението на южните тиролци. Ранцмайер призова за преосмисляне на практиката за предоставяне на гражданство и апелира да се позволи на южнотиролците да имат двойно гражданство. Това трябва да се направи и като знак на уважение към силното австрийско самочувствие на това население. Ориан, която беше по-австрийка от мнозина с червено-бяло-червен паспорт, дълго време се бори за своето гражданство, но дори и след смъртта й желанието на много южни тиролци за равенство и признание остава.

През 2019 г. Националният съвет прие резолюция, която позволява на южнотиролците да имат двойно гражданство, но изпълнението все още не е осъществено. Текущите процедури за признаване на гражданство все още продължават в Министерството на вътрешните работи, но отговорните лица като министъра на вътрешните работи Герхард Карнер и канцлера Карл Нехамер не коментират този взривоопасен въпрос. Това доведе до обществено недоволство, което беше изразено и чрез събирания като това на „Южнотиролските стрелци“ във Виена през април 2023 г., когато те демонстрираха за опасенията на Ориан. В този контекст кардинал Шьонборн подчерта сплотеността на общността като „знак на живата солидарност“.

Исторически контекст на Южен Тирол

Южен Тирол има богата история, която се простира от ранни времена до настоящето. Независимата история започва с окупацията от италианските войски през ноември 1918 г. и последвалата загуба за Австрия чрез Договора от Сен Жермен през 1919 г. Според демографското развитие Южен Тирол има немскоезично мнозинство от 89% по това време. Фазата на италианизация, която започна през 1922 г. при Мусолини, доведе до мерки за насилствена асимилация, които сериозно засегнаха характера на Южен Тирол и езика на образованието. Следователно регионът е образцово място за справяне с идентичността, националността и правата на етническите малцинства в Европа.

Все още има напрежение между различните езикови групи в Южен Тирол, особено в образователната система. Въпреки широкото самоуправление чрез Статута за автономия от 1972 г. и законовото признаване на различни права на народа на Южен Тирол, политическият климат остава предизвикателен. През 2020 г. беше открит паметник на несправедливото разделение на Тирол, което символизира продължаващия копнеж на много южни тиролци за единство и признание. Смъртта на Ориан е напомняне за тези нашумели медийни проблеми и продължаващата борба за културна идентичност и политическо равенство.