Климатичните щети, причинени от OMV: 102 милиарда евро сметка за Австрия!

Transparenz: Redaktionell erstellt und geprüft.
Veröffentlicht am

Грийнпийс разкрива „климатична разписка“ във Виена: OMV причинява 102 милиарда евро щети на климата. Искане за справедливо данъчно облагане.

Greenpeace enthüllt in Wien eine „Klima-Quittung“: OMV verursacht 102 Milliarden Euro Klimaschäden. Forderung nach fairer Besteuerung.
Грийнпийс разкрива „климатична разписка“ във Виена: OMV причинява 102 милиарда евро щети на климата. Искане за справедливо данъчно облагане.

Климатичните щети, причинени от OMV: 102 милиарда евро сметка за Австрия!

На 4 ноември 2025 г. активисти на Грийнпийс разгънаха единадесетметрова „климатична разписка“ пред парламента във Виена. Това действие се проведе в присъствието на актрисата и климатична активистка Валери Хубер. Той илюстрира огромната финансова тежест, причинена от емисиите на австрийската енергийна компания OMV. Според Ökonews, щетите върху климата, причинени от OMV през последните десет години, възлизат на над 102 милиарда евро. Тези разходи са не само цена за околната среда, но и бреме за обществото, което носи последствията от климатичната криза.

Разходите за щети са разнообразни: те включват последиците от природни бедствия, покачване на морското равнище, екстремни метеорологични условия и въздействия върху здравето и селското стопанство. Притеснителното е, че след Парижкото споразумение за климата през 2015 г. OMV направи разходи, които са повече от 30 пъти по-високи, отколкото Австрия е допринесла за международно финансиране за климата.

Изисквания от Грийнпийс

Грийнпийс призовава австрийското федерално правителство да обложи справедливо печалбите на петролните и газовите компании. Централна точка е изискването за международни закони, които гарантират, че отговорните за щетите върху климата ще бъдат подведени под отговорност. Твърди се, че щетите, свързани с климата, настъпващи днес, ще имат дългосрочни последици, стигащи до 2300 г. Представената „разписка за климата“ доказва, че компаниите за изкопаеми горива са основната причина за климатичната криза и че населението трябва да понесе последствията.

Пример, даден от Грийнпийс, е семейство Бисич от Габлиц, чиято къща пострада след наводненията през 2024 г. Финансовите им щети възлизат на над 24 000 евро, което още повече подчертава отговорността на отговорните компании. Грийнпийс изисква приходите от потенциално данъчно облагане да отиват за фондове за бедствия и мерки за защита на климата. В допълнение, съществуващият принос за енергийна криза за компаниите, работещи с изкопаеми горива, трябва да бъде разширен в така наречения „принос за климатичната криза“.

Икономическото въздействие на климатичната криза

Климатичната криза има не само екологични, но и сериозни икономически измерения. Според доклад на taz, бързото глобално затопляне и унищожаването на околната среда представляват значителна заплаха за всички сектори на световната икономика. Мениджърите на хедж фондове продължават да разчитат на обичайните си стратегии, докато дългосрочните инвеститори като пенсионни фондове и държавни инвестиционни фондове все повече включват рисковете, свързани с природата и климата, в решенията си. Например норвежкият държавен инвестиционен фонд тества 96% от портфейла си за рискове от природен капитал.

Особено в страните с ниски доходи екстремните метеорологични явления, като наводненията, наблюдавани в Пакистан през 2022 г., водят до селскостопански щети и покачване на цените на храните. Но дори и по-богатите страни не са пощадени от тези екологични заплахи, както се вижда от сушите в САЩ и въздействието върху селското стопанство в Европа. Много финансови институции все повече осъзнават необходимостта от интегриране на тези естествени рискове в своите модели.

заключение

Според Грийнпийс призивът за отговорност и справедливо данъчно облагане на енергията от изкопаеми горива става все по-неотложен. Глобалните климатични заплахи не само подлагат на изпитание околната среда, но и икономическата стабилност на всички страни. Дългосрочните щети от климатичната криза изискват незабавен и регулиран отговор чрез международно законодателство и отговорни икономически решения.