Плановете на ЕС за офшорни лагери за убежище се провалят след съдебно решение
След решението на Съда на ЕС плановете на ЕС за депортиране на търсещи убежище в офшорни центрове изпаднаха в хаос. Сигурността на страните на произход сега трябва да бъде разгледана по-отблизо. #Политика за убежище #ЕС

Плановете на ЕС за офшорни лагери за убежище се провалят след съдебно решение
Европейското обединение е изправено пред нови предизвикателства, особено по отношение на практиките за предоставяне на убежище. Неотдавнашно решение на Съда на Европейските общности (ЕС) значително възпрепятства амбициозните планове на някои страни да възприемат противоречивия модел на Италия за прехвърляне на търсещи убежище в задгранични центрове за депортиране.
Решение на Съда на ЕО и последиците от него
В петък Съдът на ЕС постанови, че докато Италия може да продължи да използва съоръженията си в албанските градове Шенджин и Гядер, условията за прехвърляне на лица, търсещи убежище, трябва да бъдат подложени на по-строг контрол. Целта е да се гарантира, че търсещите убежище няма да бъдат връщани обратно в опасни ситуации в техните страни на произход.
Какво прави страната на произход безопасна?
Съдът поясни, че страна на произход може да се счита за „безопасна“ само ако е била подложена на „ефективен съдебен контрол“. Също така трябва да бъде доказуемо безопасно за всички групи от населението, включително уязвими или маргинализирани групи.
Въздействие върху бъдещите разпоредби на ЕС за предоставяне на убежище
Очаква се това решение да има значително въздействие върху новите правила на ЕС за предоставяне на убежище, които трябва да влязат в сила следващия юни. Тези разпоредби са предназначени да позволят на държавите-членки да създават свои собствени списъци на „безопасни“ държави, за да ускорят и възложат процеса на предоставяне на убежище.
Критика към списъка на безопасните страни на произход
Собственият списък на ЕС, който е предназначен да служи като ориентир, включва страни като Бангладеш, Колумбия, Египет, Индия, Косово, Мароко и Тунис. Правозащитници обаче предупреждават, че тези страни не са безопасни за всички жители. Според Amnesty International страните, от които са удовлетворени 20% или по-малко молби за международна закрила, се считат за безопасни. Това обаче пренебрегва факта, че до 20% от кандидатите от тези страни са признати за бежанци, което поставя под въпрос ситуацията със сигурността в тези страни.
Нарушения на правата на човека
Решението на Съда на ЕС се основава на молбата на двама кандидати за убежище от Бангладеш, които са били задържани в Албания и твърдят, че връщането в Бангладеш би било опасно. Това се случва в момент, когато няколко европейски държави проявяват интерес към разработването на собствени програми за депортиране, подобни на италианско-албанския модел.
Цена и ефективност на италианския модел
Докато партньорството, което инвестира милиони в създаването на центрове за депортиране и „хъбове за връщане“ в страна извън ЕС, се разглежда от някои държави като пример за успешен подход, скорошно проучване на университета в Бари установи, че италианският модел досега е струвал повече от 74,2 милиона евро (около 86 милиона долара). Проучването нарече модела „най-скъпият, нехуманен и безполезен инструмент в историята на италианската миграционна политика“.
Критика от италианското правителство
Италианският премиер Джорджиа Мелони, член на крайнодясната партия, разкритикува решението като недалновидно и каза, че то отслабва усилията за борба с масовата нелегална имиграция и за защита на националните граници. Тя подчерта, че това развитие трябва да засяга всички, включително политическите сили, които са доволни от решението, тъй като то допълнително ограничава и без това ограничените възможности на правителствата и парламентите да регулират и управляват миграцията.
Съдбата на търсещите убежище в Албания
В италианските центрове за депортиране в Албания почти дузина хора от страни, считани за безопасни, като Египет и Бангладеш, очакват своето бъдеще. Това показва неотложната необходимост от добре обоснована и справедлива миграционна политика в Европа.