Протести в Белград: Спомен за жертвите на аварията на покрива в Нови Сад!

Протести в Белград: Спомен за жертвите на аварията на покрива в Нови Сад!

В Белград, на 1 ноември 2024 г., годишнината от трагичното срутване на покрива на главната жп гара в Нови Сад, хиляди хора демонстрираха, за да почетат паметта на 16-те жертви, които загубиха живота си в този инцидент. Протестите бяха белязани не само от тъга, но и от нарастващо политическо недоволство от правителството на президента Александър Вучич. След като срутването на гарата доведе до най-големите антиправителствени протести от десетилетия, демонстрациите продължават около година по-късно. Хората обвиняват корупцията в правителството за бедствието, което се влоши от възлагането на ремонтни дейности на свързани с правителството компании без прозрачен търг.

В сряда в сръбската столица се събраха както поддръжници на правителството, така и демонстранти, критикуващи правителството. Поддръжниците на управляващата СНС бяха откарани в Белград с наети автобуси, докато антиправителствените протестиращи, водени от Даяна Хрка, майката на една от жертвите, образуваха тълпа от около 3000 души. Дияна Хрка, която обяви гладна стачка по време на демонстрацията, настоява за поемане на отговорност за смъртта на сина си и разследване на катастрофата, чиито причини остават неясни и до днес.

Бунтове и протестни движения

След инцидента в Сърбия редовно се провеждат протести. Хора от различни възрастови групи, включително ученици и студенти, се обединиха, за да се борят срещу недоволството и авторитарните структури в страната. Политическите анализатори подчертават, че недоволството се подхранва не само от конкретния инцидент, но и от общо растящата инфлация, енергийната криза и усещането за безперспективност сред гражданите. Тези фактори допринасят за нарастващите призиви за нови избори, въпреки че правителството не е склонно да предприеме стъпки в тази посока.

Демонстрацията на 1 ноември е централна точка в борбата с корупцията. В 11:52 ч., когато се срути, много хора в Сърбия спряха за 16 минути, за да си спомнят жертвите. По време на този период на възпоменание стана ясно, че протестното движение е силно насочено срещу стриктната политика на правителството, която ЕС възприема като автократична. Президентът Вучич, под натиск, разпозна това като предизвикателство за своето правителство и се опитва да отговори на протестиращите гласове с репресивни мерки.

По време на митинга бяха издигнати временни огради около събранията на поддръжници на правителството за сигурност, докато засилено полицейско присъствие поддържаше реда. Това сплашване кара мнозина да се запитат колко свобода остава в една нация, в която съдебната система се възприема като лишена от независимост.

Жарко Милованович, участник от Косово, който също се присъедини към протестите, не остави съмнение, че солидарността съществува и между етническите групи. Той изрази подкрепата си за президента Вучич в момент, когато Сърбия никога не е признала независимостта на Косово. Това показва, че демонстрациите не са фокусирани само върху конкретното бедствие, но и върху по-големите политически и етични проблеми в страната.