Европа се бори за прогреса на ИИ: центровете за данни са изостанали!
Статията подчертава изоставането на Европа в центровете за данни в сравнение със САЩ и Китай до 2030 г. и обсъжда възможностите за образование.

Европа се бори за прогреса на ИИ: центровете за данни са изостанали!
Разрастването на центровете за данни в Европа, особено в Германия, е засенчено от страни като САЩ и Китай. Както съобщава vienna.at, общият инсталиран капацитет на центъра за данни в Германия ще се увеличи с 60% до над 5000 мегавата (MW) до 2030 г. Това увеличение обаче не е достатъчно, за да се справи с планирания капацитет в САЩ, който се очаква до повече от два пъти до около 95 000 MW до 2030 г. Китай също следва примера със стратегия за по-бързо разширяване на капацитета на центровете за данни.
Като цяло се прогнозира увеличение от около 70% до 28 000 MW за Европа до 2030 г. В Германия може да се наблюдава забележително увеличение на изчислителната мощност за изкуствен интелект (AI). Делът на изчислителната мощност, използвана за AI, трябва да се увеличи четирикратно от 530 MW до 2020 MW до 2030 г., което съответства на около 40% от общата мощност в центровете за данни.
Нарастващи енергийни нужди и предизвикателства
Разрастващата се мрежа от центрове за данни обаче повдига въпроси относно енергийните изисквания. През 2025 г. енергийното потребление на центровете за данни в Германия е било 21,3 милиарда киловатчаса (kWh), което съответства на почти удвояване през последните десет години. Това развитие подчертава предизвикателствата, пред които е изправена Европа, за да бъде в крак с глобалната конкуренция в изчислителната мощ.
В допълнение към данните, споменати по-горе, немската асоциация Bitkom подчерта необходимостта от значително ускоряване на разширяването на центровете за данни, за да отговори на изискванията на бъдещето. Докато както частните, така и публичните участници в Германия реагират по съответния начин, преднината на САЩ и Китай в изчислителната мощ все още изглежда значителна.
Образованието и иновациите като ключови
Друга подходяща тема е дигиталното образование, както се предлага от Отворения университет (放送大学). Блогърът Кикучи подчертава плюсовете и минусите, свързани със записването в такава институция. Предимствата включват ниски такси за обучение от около 700 000 йени, висока гъвкавост в обучението и възможност за избор на курсове от различни предметни области. Интересното е, че препятствието на приемните изпити е елиминирано, тъй като достъпът се отваря чрез проверка на документи. Всеки ученик получава и студентска лична карта, която дава възможност за намаление в градския транспорт.
От друга страна обаче има и предизвикателства като трудното поддържане на мотивацията и предимно едностранчивото общуване с учителите. Kikuchi предлага използването на социални медии за свързване на студенти или за лично присъствие на събития, за да се смекчат тези недостатъци. Въпреки това университетът за дистанционно обучение предлага висококачествено обучение, което позволява достъп до известни преподаватели.
„H“: прост знак
Накрая се обсъжда и изкуството на писане, особено буквата „H“, която според lettering.org е лесна за създаване. Състои се от три линии и може да бъде изчертан в различни варианти, като 3D или курсивна типография. Интересното е, че „H“ произхожда от символ за ограда, което обяснява нейната форма. Да се научите да пишете това писмо изисква прецизност, но може да се научи бързо, което го прави подходящо въведение в графичния и шрифтов дизайн.
Това разнообразие от теми показва колко е важно да сме в крак с глобалните развития в различни области, било то технологии или образование.