Убийство на честта във Виена: Брат иска да се върне в Афганистан въпреки присъдата!

Transparenz: Redaktionell erstellt und geprüft.
Veröffentlicht am

Хикматула С. уби сестра си Бахти по причини за „убийство на честта“. Случаят повдига въпроси относно депортациите в Афганистан.

Hikmatullah S. tötete seine Schwester Bakhti aus "Ehrenmord"-Motiven. Der Fall wirft Fragen zu Abschiebungen nach Afghanistan auf.
Хикматула С. уби сестра си Бахти по причини за „убийство на честта“. Случаят повдига въпроси относно депортациите в Афганистан.

Убийство на честта във Виена: Брат иска да се върне в Афганистан въпреки присъдата!

През септември 2017 г. жестоко престъпление шокира Австрия: Хикматула С. уби сестра си Бахти във Виена-Фаворитен с 28 удара с нож. Причината за този жесток акт е желанието на Бахти за западен живот, което не се приема в строгата семейна среда. В обяснението си за престъплението извършителят каза: „Убих Бахти заради нашата култура“. Това предполага дълбоко вкоренени културни норми, оформили живота на братята и сестрите. По това време Бахти е на възраст между 17 и 18 години и вече няколко пъти се е опитвала да се противопостави на строгите правила на семейството си, като докладва баща си и брат си на полицията и търси защита в кризисни центрове.

Актът предизвика национален ужас в Австрия, особено защото Бахти, който беше принуден да носи забрадка и не му беше позволено да има гаджета, беше преследван на улицата и брутално убит сутринта на 18 септември 2017 г. Хикматула С. беше осъден на доживотен затвор през 2018 г. и оттогава е в затвора Кремс-Щайн. Според информациите зад решетките той проявява липса на съпричастност и избухливост към съкилийниците си. Бивши колеги от затвора дори го описват като „капо на мафията“, а той нарича престъплението „злополука“. В момента той планира да бъде депортиран в Афганистан, което повдига правни и етични въпроси.

Опасно завръщане към мизогинна реалност

Наблюдатели предупреждават, че завръщането на Хикматула в родината му, където на убийствата на честта често се гледа леко, може да бъде изключително опасно както за него, така и за обществото там. Откакто талибаните се върнаха на власт през август 2021 г., положението на жените в Афганистан се влоши драстично. Според доклад на BAMF за страната от септември 2024 г. правата на жените са масово ограничени. Жените имат малък достъп до образование, здравеопазване или правна защита. Масовото насилие, социалната изолация и строгите правила за облекло правят живота непоносим за много афганистански жени.

Пример за това потисничество е „Законът за добродетелта“, приет на 31 юли 2024 г. Този регламент изисква жените да носят пълни воали и им забранява да говорят публично или да имат контакт с мъже, които не са роднини. Освен това от април 2022 г. на жените е разрешено да напускат къщата само когато са придружени от махрам, т.е. роднина от мъжки пол, което силно ограничава свободата на движение. Правилникът на талибаните, който гласи, че женският глас е интимен, не допуска никакви отклонения: пеенето или четенето на глас също е забранено.

Разширяването на контрола

Под игото на талибаните жените не само са загубили достъпа си до образование, но и възможността да работят в повечето професии. През последните години те бяха изтласкани от работа в политиката, администрацията и неправителствените организации. Достъпът до обучение за акушерки приключи през декември 2024 г., което допълнително влоши и без това напрегнатите здравни грижи за жените. Все повече жени разчитат на лекарства без лекарско предписание, което крие рискове за здравето.

UNIDENT, организацията за наблюдение на правата на човека, изразява загриженост относно жестоките наказания, наложени за нарушения на талибанските закони. Жените, които не спазват строгите разпоредби или не се защитават от потисническия контрол, са особено изложени на риск. Такава атмосфера на страх увеличава уязвимостта към насилие и дискриминация.

Предстоящото депортиране на Хикматула С. в Афганистан хвърля допълнителна светлина върху сложната връзка между културните норми и настоящото състояние на правата на жените. Докато Хикматула оправдава постъпката си като културен акт, реалността на жените в Афганистан остава характеризирана със систематично потисничество и чувство за безпомощност.

Предвид перспективите и правната рамка е изключително важно да не се изпускат от поглед човешките и културните измерения на подобни случаи.