Матиас Хартман: Театър или разрушителен фактор - Режисьор в преход

Transparenz: Redaktionell erstellt und geprüft.
Veröffentlicht am

Матиас Хартман критикува театралния пейзаж и обяснява защо публиката се смята за разрушителен фактор на много сцени. Прозрения за неговата противоречива гледна точка върху изкуството и културата.

Матиас Хартман: Театър или разрушителен фактор - Режисьор в преход

В света на театъра режисьорът Матиас Хартман е поляризиращ персонаж. От върховете на славата, като директор на Цюрихския Шаушпилхаус и Виенския замък, до уволнението му за фалшифициране на сметки, кариерата му е видяла много възходи и падения. Хартман беше известен с иновативните си продукции, но обвиненията разклатиха кариерата му. След рехабилитацията си през 2018 г. той се активизира като творчески директор на Red Bull Media House и привлече вниманието към себе си с провокативни изявления за театралния пейзаж.

В откровен разговор Хартман обсъди връзката между театрите и тяхната публика. Изненадващо, той описа публиката като често погрешно разбрани разрушители на театъра със „смисъл“. Хартман остана с впечатлението, че много театри вече не се борят за благоволението на публиката, а вместо това се ръководят от един вид „криптовалута“ на смисъла. Той подчертава, че успехът в театъра вече не се измерва с продажбата на билети, а с одобрението на културните политици и критици.

Публиката и нейната роля в театъра

Критичният поглед на Хартман към театралния пейзаж е остър и неукрасен. „В Цюрих нямате нужда от театър, за да живеете, хубаво е да го имате“, обясни Хартман. Той вижда тревожна тенденция тези институции да стават все по-маргинализирани, тъй като хората жадуват за вълнуващи, вълнуващи преживявания. Ходенето на театър вече не е даденост, а причините за това са комплексни. Хартман отбелязва, че в спокойни градове като Цюрих е по-лесно да се дистанцираш от театъра, особено когато предложенията вече не са толкова изкушаващи.

Новата му книга може да се тълкува като своеобразен манифест за света на театъра; Той съдържа не само лични прозрения и анекдоти, но и ръководство за манипулирането на баланса, което той наблюдава на предишните си позиции. Това е смесица от саморефлексия и критика към структурите в света на театъра, които според него не успяват да бъдат истински релевантни за публиката. Хартман е убеден, че много креативни умове днес вече не усещат пулса на публиката. „Публиката иска да бъде предизвикана и съблазнена“, добави той.

Влиянието на културната политика и ролята на критиците изглежда имат по-голямо значение в очите на Хартман, докато пряката връзка с публиката изпада от фокуса. Той предупреждава, че ако тази тенденция продължи, театърът може да изостане като основно изкуство. Тревожният въпрос, който възниква от неговите изказвания, е: Какво се случва с театъра, когато публиката вече не се нуждае от него в своите ритуали?

Ново разбиране за театър

Бяха обсъдени и неговите преживявания по времето, когато беше програмен директор на правно-политическата Сервус-ТВ. Хартман не вижда противоречие в това, но описва станцията като такава, която допринася много за медийния пейзаж. „Хората вече не гледат аналогова телевизия. Но идват в театъра, когато има страхотно съдържание“, казва той, изразявайки убеждението си, че качеството прави разликата в изкуството.

Хартман никога не се отказва напълно от мястото си в театъра. В момента отново поставя във Виена и изпитва трогателно уважение към самото изкуство. Неговите молби за промяна на системата в театъра чрез субсидии, зависещи от представянето, показват модерен мисловен модел, който отразява духа на времето. „Изкуството трябва да се възнаграждава, докато провалът се санкционира“, казва Хартман. Според него това би създало повече стимули да се работи иновативно и по увлекателен начин.

В обобщение, завръщането на Матиас Хартман в светлината на прожекторите на изкуството и провокативните му възгледи за театралния пейзаж са обединяващи.

Подробно вникване във визиите на Хартман за бъдещето на театъра и честните му разсъждения за миналото могат да бъдат намерени в сегашната му работа. Тук той не само критикува и поставя под съмнение структурите на театъра, но и собственото си място в него. Налична е повече информация по тази тема тук за намиране.