Защо предпочитаме да говорим за миналото: Нов подход към възприемането на времето

Защо предпочитаме да говорим за миналото: Нов подход към възприемането на времето

Ново проучване, ръководено от изследователи от университета Дартмут, показва, че хората са по-добри в изводите за информация за миналото, отколкото да правят прогнози за бъдещето. Този резултат е публикуван в списанието Nature Communications и представлява интересен обрат в предишни изследвания.

Традиционно се смяташе, че хората са еднакво добри в отгатването както на неизвестното минало, така и на бъдещето. Това предположение обаче се основаваше предимно на прости поредици от числа и форми. Новите открития идват от по-реалистични сценарии, в които хората гледат откъси от телевизионни драми като напрЗащо жените убиватиСтолътразгледани.

Експерименталната постановка

В проучването на участниците бяха показани сцени от сериала, ръководен от герои. Тяхната работа беше или да отгатват предишните събития, или да правят прогнози за предстоящи действия. Резултатите бяха ясни: субектите винаги се представяха по-добре, когато трябваше да преценят какво се е случило преди, в сравнение с прогнозирането на бъдещи събития.

Ключов фактор за тази разлика е, че диалогът на героите често препраща към минали събития. По този начин субектите имаха повече улики, с които да работят, което направи изводите за миналото по-лесни. Според Джереми Манинг, един от водещите автори и професор по психология, това е забележителен аспект на изследването.

„Резултатите ни показват, че средно хората говорят за миналото един път и половина по-често, отколкото за бъдещето“, обяснява Манинг. Изследователите също анализираха разговори от различни жанрове, включително литература и филми, и установиха, че както измислените, така и реалните герои проявяват тази тенденция.

Друг завладяващ аспект е концепцията за „посоката на психологическата стрела на времето“. Това явление описва дисбаланса между нашето знание за миналото и това за бъдещето. Водещият автор Xinming Xu обяснява, че това асиметрично познание става очевидно не само за нас самите, но и за другите.

В допълнение към Manning и Xu, Ziyan Zhu от Пекинския университет и Xueyao Zheng от Пекинския нормален университет също участваха в проучването. Тяхната работа предоставя нови прозрения за човешкото поведение и начина, по който интерпретираме и предаваме спомени.