В очакване на второто пришествие: надежда в бурни времена!
Открийте Schwäbisch Gmünd: Вникване в местния адвентен сезон, посланието на д-р Хари Юнгбауер и надеждата за бъдещето.

В очакване на второто пришествие: надежда в бурни времена!
Адвентът е време на чакане и надежда, както д-р Хари Юнгбауер описва в словото си за неделя. Във втората неделя на Адвента той разсъждава върху значението на това съзерцателно време и подчертава очакването на християните за завръщането на Исус Христос. „Адвент“ означава „пристигане“ и докато хората в днешния свят често са заети с материални неща, Юнгбауер призовава да се съсредоточите върху това, което е важно: надеждата за изкупление и по-добър свят. Обещанията на Бог трябва да бъдат изпълнени чрез Исус Христос, носейки мир, радост и здраве на света - празник, който трае вечно. Това послание има за цел да даде на вярващите кураж и сила да си помагат един на друг и да разпространяват радост сред тези предизвикателства в живота, казва Юнгбауер теология Цюрих обяснява, че Адвентът хармонично съчетава времето на чакане и очакване.
Адвентният сезон: очаквания и надежди
Адвентният сезон съчетава чакането на Коледа с жадуваното идване на Бог на земята. Цюрихската теология подчертава, че чакането през това време трябва да бъде по-малко свързано със страх и повече с очакване. Това чакане е придружено от увереността, че това, което чакаме, е нещо добро. Вярата в Бог, който ни обича и се обръща към нас, може да подслади това време на чакане. В свят, който често се характеризира с нетърпение и желание сами да оформяме живота, Адвентът ни напомня, че можем също да получаваме и да се надяваме. Посланието е, че щедрото даване и доверието в това, което предстои, са особено важни в този момент.
Докато мнозина се сблъскват с въпроси за смисъла на живота и личното щастие, Адвентът ни позволява да осъзнаем, че това време на чакане може да бъде и време на мир и спокойствие. По този начин очакването на идващия Спасител може да успокои сърцата на хората, което Юнгбауер и Цюрихската теология единодушно подчертават. Винаги се казва, че най-голямата надежда е, че никой не е сам и добрите неща ни спохождат. Това време на съзерцание предвещава очакването на нов живот, нова надежда и нови начини за съвместен живот.