От заложник до безнадеждност: оцелял разказва страданието си

От заложник до безнадеждност: оцелял разказва страданието си

Тал Шохам, който беше отвлечен от терористите на Хамас в кибуца Беери на 7 октомври 2023 г., направи мрачна оценка на преживяванията си след 505 дни в плен. „Очите на терористите от Хамас бяха пълни с убийствено желание“, описва той в интервю. Кибуцът, разположен само на четири километра от Газа и някога мирно място, сега се е превърнал в руина, която отразява ужасите на конфликта. Това е третото посещение на Шохам на мястото на отвличането му и завърналият се описва това завръщане като изключително болезнено. По време на пленничеството си Шохам претърпява огромен психологически и физически стрес, като най-много му тежи несигурността около съдбата на семейството му. За щастие той успя да се събере отново със семейството си, с изключение на тъста си, който беше убит в деня, в който беше отвлечен.

Шохам, който е провел няколко разговора с похитителите си, също казва, че не вижда надежда за мир в сегашното поколение в Газа. В неговите очи омразата, която шири в това общество, се насърчава допълнително от образователната система и учебниците. Шохам вярва, че ще мине поне едно поколение, преди да има реален шанс за мир. Тази песимистична гледна точка се потвърждава от изявленията на експерти.

Психологически последици от задържането на заложници

Психиатърът и психотерапевтът г-н Яцко се занимава интензивно с психологическите ефекти от задържането като заложник и следи сложната ситуация в Газа. Яцко подчертава, че заложниците често страдат от голяма несигурност относно освобождаването им, което води до силен психологически стрес. Постоянният страх от насилие и несигурността значително увеличават психологическите последици. Надеждата е от решаващо значение, за да останете психологически стабилни. Подкрепата от общността и емоционалната подкрепа играят централна роля в насърчаването на психологическото благополучие на засегнатите.

Децата реагират различно на държането им като заложници от възрастните и изискват специални терапевтични подходи. Психологическата ситуация на палестинците в ивицата Газа също остава напрегната. Много страдат от страх и загуба, а постоянната опасност създава повишен риск от посттравматично стресово разстройство (ПТСР). СЗО е загрижена за дългосрочните психологически последици от конфликта и призовава за психосоциална подкрепа за населението в Газа.

Сянката на травмата

Постоянните алармени сирени в Израел и някои райони на Западния бряг създават атмосфера на страх. Според Рахел Бахем, психотравматолог в Психологическия институт към университета в Цюрих, постоянната заплаха води до намаляване на устойчивостта сред цивилното население. Травматичните преживявания могат да доведат до гняв и чувство за отмъщение и допълнително да намалят желанието за диалог между страните в конфликта. Психологическият натиск се засилва от постоянно повтарящите се образи на насилие, което допълнително фрагментира обществото.

Диалогът между страните в конфликта изглежда изключително труден, още повече че взаимното недоверие непрекъснато расте. Травмата, претърпяна в този конфликт, може да бъде предадена на бъдещите поколения. Комуникацията за травмата при отглеждането на деца е от решаващо значение за прекъсването на социалното недоверие и спиралите на насилието.

Ясно е, че примиряването с миналото и силният фокус върху диалога и помирението са от съществено значение за преодоляване на колективната травма и предотвратяване на бъдещи конфликти. Преходното правосъдие, което включва отчетност и възстановяване, може да осигури път към изцеление.