Разкриха тайната кореспонденция между Бахман и Бьол!

Разкриха тайната кореспонденция между Бахман и Бьол!

Публикуването на кореспонденцията между Ингеборг Бахман и Хайнрих Бьол отново предизвика вълнение в литературния пейзаж. Томът, редактиран от Ренате Лангер, хвърля светлина върху специалното приятелство и диалог между двамата важни автори, които се срещат през май 1952 г. по време на среща на Група 47 в Ниендорф на Балтийско море. В предговора си Ханс Хьолер описва кореспонденцията като начин за избягване на лични конфликти, което е от съществено значение и за двамата писатели, за да запазят самоуважението си и да овладеят предизвикателствата на литературния свят. И двамата автори, потънали в собствените си грижи, обсъждат въпроса „Какво правим с живота си?“ в техните 122 кореспонденции - 58 писма от Бахман и 64 от Бьол.

Първото писмо на Бахман до Бьол, написано през декември 1952 г., е отговор на изгубено писмо от Бьол. В тази кореспонденция става ясно не само взаимното оценяване, но и екзистенциалната несигурност, която чувстват и двамата писатели. Бьол, който беше с девет години по-възрастен, се бореше със семейни и финансови проблеми, докато Бахман се стремеше към независимост въпреки таланта си. Без да навлиза в частни откровения или поетологични дебати, кореспонденцията все пак осветлява дълбоки теми, оформили живота и творчеството на двамата автори.

Документирано литературно приятелство

Въпреки че приятелството между Бахман и Бьол е по-малко известно от съответните им взаимоотношения с други литературни величия, техните писма улавят ценна част от тяхното литературно развитие. В биографиите на двамата автори другият обикновено се споменава само мимоходом, така че тази кореспонденция се счита за рядък и полезен източник на изследване и разбиране. Публикуването на кореспонденцията предлага и поглед върху личните мисли на двамата писатели, далеч от по-известните им афери и приятелства с други като Макс Фриш, Паул Целан и Ханс Магнус Енценсбергер.

Последното писмо от Бьол, включено в тома, покана за конференция през юли 1972 г., бележи важен обрат в кореспонденцията. Почти година по-късно, на 17 октомври 1973 г., Бьол получава новината за смъртта на Бахман. Болката и нежността, които Бьол изразява в некролога си за „Шпигел“, също са част от новия том и илюстрират дълбоката връзка между тези две изключителни фигури в немскоезичната литература. Този некролог преодолява пропастта между приятелството и загубата и допълва документирането на една уникална литературна връзка.

В допълнение към писмата на Бахман и Бьол, други важни произведения също се споменават в литературния свят. Новопубликуваният текст „Място за съвпадения“ от Бахман, описан като един от нейните най-дръзки и експериментални, и публикацията за дадаистическото наследство на Хюго Бол показват разнообразието в немскоезичния литературен дискурс и продължаващата релевантност на работата на Бахман и Бьол в този контекст.

Редактирането и публикуването на тези писма не само подчертава приятелството между Бахман и Бьол, но и сложността на техните артистични и екзистенциални предизвикателства, които в крайна сметка ги свързват.