Тайната кореспонденция между Бахман и Бьол разкрива!

Тайната кореспонденция между Бахман и Бьол разкрива!

Niendorf, Deutschland - Публикуването на кореспонденцията между Ингеборг Бахман и Хайнрих Бьол отново стимулира литературния пейзаж. Групата, редактирана от Renate Langer, осветява специалното приятелство и диалог на двамата важни автори, които се срещнаха през май 1952 г. по време на конференция на група 47 в Ниндорф в Балтийско море. В предговора си Ханс Хьолер описва кореспонденцията като вид избягване на лични конфликти, което е от съществено значение и за писателите да запазят своето самочувствие и да овладеят предизвикателствата на литературния бизнес. И двамата автори, хванати в собствените си притеснения, обсъждат въпроса "Какво правим от живота си?" В своите 122 кореспонденционни парчета - 58 букви от Бахман и 64 от Бьол.

Първото писмо от Бахман до Бьол, написано през декември 1952 г., е отговор на изгубено писмо от Бьол. В тази кореспонденция не само взаимната оценка става ясна, но и екзистенциалната несигурност, която и двамата писатели изпитват. Бьол, който беше с девет години по -възрастен, трябваше да се справи със семейните и финансовите притеснения, докато Бахман се стреми към независимост, въпреки таланта си. Без да отговаря на частни разкрития или поетологични дебати, кореспонденцията все още осветява дълбоки теми, които оформят живота и работата на двамата автори.

Литературно приятелство, документирано

Въпреки че приятелството между Бахман и Бьол е по -малко известно от съответните им отношения с други литературни размери, техните писма записват ценна част от тяхното литературно развитие. В биографии и на двамата автори, другият обикновено се споменава само в преминаването, така че тази кореспонденция се счита за рядък и заслужава да се чете източник за изследвания и разбиране. Публикуването на кореспонденцията също предлага представа за личните мисли на двамата писатели, далеч от по -добре познатите им дела и приятелства с други, като Макс Фриш, Пол Селан или Ханс Магнус Енсенсбергер.

Последното писмо от Бьол, съдържащо се в тома, покана за конференция през юли 1972 г., отбелязва важен обрат в кореспонденцията. Почти година по -късно, на 17 октомври 1973 г., Бьол получи новината за смъртта на Бахман. Болката и нежността, която Бьол изразява в некролога си за „Der Spiegel“, също са част от новата група и илюстрират дълбоката връзка между тези две необикновени личности на немската литература. Този некролог затваря разликата между приятелството и загубата и закръгля документацията на уникална литературна връзка.

В допълнение към писмата на Бахман и Бьол, литературният свят се отнася и до други важни произведения. Наскоро публикуваният текст „Място за съвпадения“ от Бахман, описан като един от най-дръзките и експериментални, а публикацията за заграждението на Hugo Balls Dada показват многообразието в литературния дискурс на немски език и постоянното значение на Бахманите и работата на Бьол в този контекст.

Обработката и публикуването на тези писма не само подчертава приятелството между Бахман и Бьол, но и сложността на техните артистични и екзистенциални предизвикателства, и двете в крайна сметка се комбинират помежду си.