Марин льо Пен осъдена: затвор и призив за протести!

Марин льо Пен осъдена: затвор и призив за протести!

Марин льо Пен, бившият лидер на дясно-популисткото Национално сдружение (RN), трябваше да претърпи новаторска, макар и противоречива присъда на 1 април 2025 г. Съдия Бенедикт дьо Пертюис обяви, че Льо Пен е присвоила над четири милиона евро от фондовете на ЕС, което доведе до четиригодишна присъда затвор. От тях две години са в пробация и две са под домашен арест. Освен това Льо Пен трябва да плати глоба от 100 000 евро и повече не може да заема публична длъжност. В първоначална реакция Льо Пен обяви, че ще обжалва, тъй като смята присъдата за политически мотивирана.

Решението предизвика значителни вълни и мобилизира национални протести, водени от партийния лидер Джордан Бардела. В речта си Бардела подчерта, че французите трябва да бъдат възмутени от присъдата и призова поддръжниците си на демонстрации. Реми Хейц, прокурорът на Касационния съд, защити съдебния интегритет на присъдата, докато председателстващият съдия оттогава е под полицейска защита поради заплахи.

Политически реакции и солидарност

Реакциите на присъдата са различни и идват както от германския, така и от международния политически спектър. Ерик Сиоти, консервативен депутат, нарече присъдата „недостойна съдебна конспирация“. Жан-Люк Меланшон, лидерът на лявата популистка партия La France insoumise, също призовава за референдум за уволнение. Льо Пен дори получава подкрепа от най-високо ниво: вицепремиерът на Италия Матео Салвини и премиерът на Унгария Виктор Орбан изразяват своята солидарност с десния популистки лидер.

В международен контекст ситуацията се разглежда като тревожна от правителството на САЩ, докато Доналд Тръмп прави паралели със собствените си съдебни битки. Кремъл също изрази загриженост от нарушаването на демократичните норми в Европа, но определи решението като вътрешен въпрос за Франция.

Международните връзки на Льо Пен

Бащата на Марин льо Пен, Жан-Мари льо Пен, вече имаше исторически връзки с Русия, датиращи от 1968 г., когато посрещна руския художник националист Иля Глазунов. Тази традиция продължава с Марин льо Пен, която насърчава проруските политики и се срещна с Владимир Путин през 2017 г., за да получи международно признание. Тези връзки между френската десница и Русия са не само политически, но и финансови: Льо Пен получи заем от 9 милиона евро от Русия за своята президентска кампания през 2017 г., докато Жан-Мари льо Пен получи 2 милиона евро от кипърска компания, за която се твърди, че е свързана с бивш агент на КГБ.

Историческите и идеологически връзки между Националното събрание и Русия са дълбоко вкоренени и отразени в споделени ценности, като акцент върху политическия и културен суверенитет и съпротива срещу глобализацията. Тази взаимна подкрепа може да бъде от полза за Русия, тъй като подкрепата за Москва в Европа намалява.

Осъждането на Льо Пен и последвалите протести привличат вниманието не само във Франция, но и в цяла Европа. Те повдигат фундаментални въпроси за демокрацията, съдебната практика и заплахата за политическото разнообразие. Политическите събития във Франция могат да имат далечни последици, както за самата страна, така и за европейската десница като цяло.