Путин предприе най-голямата въздушна офанзива: Украйна е в състояние на изключителна тревога!

Путин предприе най-голямата въздушна офанзива: Украйна е в състояние на изключителна тревога!

Президентът на САЩ Доналд Тръмп остро разкритикува Владимир Путин за новите атаки срещу Украйна. В официално изявление той определи масираните въздушни удари като съществено, но и безотговорно поведение на руския президент. Тръмп намира за особено осъдителен факта, че Путин е използвал стотици дронове и ракети. Съобщава се, че Путин е наредил най-големия въздушен удар от началото на войната. В понеделник вечерта са преброени 355 дрона и девет крилати ракети, което е нов рекорд, като предишният беше 298 дрона. В Украйна имаше национална въздушна тревога, особено в Киев, както и в северната, източната и южната част на страната. Специалният пратеник на Тръмп в Украйна, Кийт Келог, разкритикува атаките като "безразборно убийство на жени и деца", подчертавайки жестоката реалност на войната.

Интензивността на тези атаки е тревожна, тъй като предишната руска офанзива през предходните нощи вече доведе до дванадесет убити и почти 80 ранени. Президентът Зеленски определи въздушните удари като най-лошите от началото на конфликта и призова за по-голям натиск върху Русия. Доказателствата за голямо производство на дронове в Русия, доставящи до 4000 устройства на фронтовата линия всеки ден, увеличават безпокойството. Путин вече обяви през април, че има липса на оръжия. Сегашната ситуация може да показва, че подобни атаки ще станат новата норма в продължаващата война.

Военна и политическа динамика

Междувременно политологът Сабине Фишер от Фондацията за наука и политика предупреждава, че Русия иска да демонстрира сила с тези стратегии за ескалация. Според нея това поведение може да бъде и сигнал към Вашингтон и ЕС. В крайна сметка Русия не само цели да сломи волята за съпротива на украинското население, но и преследва дългосрочни стратегически цели. Според анализа на ситуацията и двете страни се опитват да максимизират своите политически цели от 2014 г. насам, без да могат да мобилизират превъзхождащи сили.

Войната, която започна с анексирането на Крим през 2014 г., сега се превърна в един от най-големите регионални конфликти в Европа след края на Втората световна война. Въпреки значителните бойни усилия, Русия среща трудности при балансирането на политическите си цели с военния капацитет. От друга страна, Украйна, която продължава да се бори за съществуването си, успя да си върне повече от половината територии, загубени от 24 февруари 2022 г. Но предизвикателствата остават големи и способността на двете страни да съгласуват стратегиите си с необходимите военни средства ще бъде повлияна от международна подкрепа.

Международни реакции и по-нататъшно развитие

Международните реакции на последните руски атаки са различни. Федералният външен министър Йохан Вадефюл ясно осъди атаките като нарушение на правата на човека. Въпреки ескалацията има и дипломатически усилия, като например размяната на 1000 затворници между Русия и Украйна. В този контекст Тръмп формулира целта си за спиране на кръвопролитията и нормализиране на отношенията с Русия.

В същото време ядреното измерение на конфликта остава сериозен проблем. Заплахата от ядрена употреба все още не е довела до действителна ескалация, но позволява на Русия да се позиционира с времето. Въпреки съществуващата мобилизация на ресурси и натиска на фронта, началната ситуация в тази война на изтощение остава изключително напрегната, с несигурен изход и за двете страни. Украинските военновъздушни сили вече са разработили отбранителна стратегия за неутрализиране на руското въздушно превъзходство, но последствията и ходът на войната остават трудни за прогнозиране.