Елфриде Йелинек: Не съм мъртва! – Фалшивите новини шокират феновете

Елфриде Йелинек: Не съм мъртва! – Фалшивите новини шокират феновете

Във вторник следобед, 17 юни 2025 г., новината за предполагаемата смърт на австрийската носителка на Нобелова награда за литература Елфриде Йелинек (78) се разпространи бързо в интернет. Акаунтът в X (бивш Twitter), който разпространи съобщението, по-късно се оказа измама. Ситуацията подчертава предизвикателствата, породени от фалшивите новини в социалните медии. Австрийският писател реагира спокойно на този лъжлив доклад и уточни: „За втори път съм мъртъв. Жив съм“.

Новината за предполагаемата смърт на Йелинек първоначално беше публикувана във фалшивия акаунт в 13:40 часа. Мистификацията е разкрита в 14:08 часа. когато операторът на акаунта, италианският журналист Томасо Дебенедети, призна, че това е измама. Дебенедети не е непознат в света на фалшивите доклади: той вече нашумя през 2020 г. с фалшив доклад за смъртта на оперната звезда Пласидо Доминго. Впоследствие Нора Готшалк, говорител на Rowohlt, потвърди, че съобщението за смъртта на Йелинек не е вярно. Множество австрийски и германски медии, включително "Der Standard", първоначално съобщиха за фалшивия доклад, а по-късно се извиниха за разпространението му.

Проблемът с фалшивите новини

Този епизод не е изолиран случай, а е част от тревожно развитие, което става все по-важно в дигиталната ера. Както съобщава bpb, има нарастващо разпространение на фалшиви новини, дезинформация и дезинформация, които умишлено се разпространяват в социалните медии. Такава невярна или подвеждаща информация заплашва не само общественото доверие в медиите, но и в политическите институции.

Изследванията показват, че несигурността, причинена от фалшивите новини, се дължи и на ниското доверие в медиите. По-специално изборната 2016 г., в която Доналд Тръмп беше избран за президент, и референдумът за Брекзит подхраниха дебата за фалшивите новини. Научни изследвания разкриха, че по-малко от 1% от съдържанието, което потребителите виждат в социалните мрежи, се класифицира като фалшиви новини. Независимо от това, дори малки количества дезинформация могат да окажат значително влияние върху формирането на мнение и изборните резултати.

Мерки за борба с дезинформацията

Предприети са различни инициативи за борба с разпространението на фалшиви новини. ЕС стартира програми като EU vs. Disinfo и Европейската обсерватория за цифрови медии за справяне с дезинформацията. Медийната грамотност също се разглежда като ключов подход за борба с фалшивите доклади. Не става въпрос само за предаване на знания, но и за критично изследване на медийното съдържание.

Във връзка с фалшивия доклад на Йелинек става особено ясно колко е важно да сме информирани за механизмите на дезинформацията. Медийната грамотност е от съществено значение за насърчаване на доверието в уважавани източници на информация и за разпознаване на съмнително съдържание. Епизодът за Елфриде Йелинек показва не само рисковете от фалшивите новини, но и необходимостта от подобрено медийно образование в обществото.