Целите на Европа в областта на климата под натиск: напредък или застой?

Целите на Европа в областта на климата под натиск: напредък или застой?

На 24 октомври 2025 г. предизвикателствата в областта на опазването на климата отново ще бъдат на фокус, докато Конференцията на ООН за изменението на климата (COP30) наближава в Белем от 10 ноември. В този контекст Европейският парламент отправи ясни искания, които подчертават неотложността на проблема. Депутатът от SPÖ в ЕС Гюнтер Сидл подчертава, че холистичният подход към опазването на климата е от съществено значение. Той призовава за иновативни стратегии в областта на чистото производство, устойчивото селско стопанство и научните изследвания в екологичните технологии. Тези нови подходи биха могли да осигурят технологичното предимство, което е от решаващо значение за бъдещите работни места в Европа. Сидл обаче предупреждава да не се размива напредъкът, който вече е постигнат в Зелената сделка и посочва, че извънредната климатична ситуация беше обявена в Европейския парламент преди години.

Настоящата ситуация показва регресия в различни области, особено по отношение на климатичната цел за 2040 г., която цели намаляване на емисиите с 90 процента. Учените недвусмислено предупреждават за опустошителни последици, ако тези цели не се преследват повече сериозно. Това се случва под натиска на Европейската народна партия, която е критикувана, че отхвърля мерките, които са взети. Тези развития повдигат въпроси като въпроса за закрепването на ефективна политика в областта на климата в постоянния политически дневен ред.

Контекстът на политиката за климата в Европа

Политиката в областта на климата е централен въпрос след парламентарните избори за ЕС през май 2019 г. По това време движението „Петъци за бъдещето“ демонстрира по целия свят, сигнализирайки за нарастващо осъзнаване на неотложността на климатичната криза. Сред имащите право на глас имаше особено голям брой млади хора, които подкрепиха Зелените. Впоследствие Урсула фон дер Лайен представи Зелената сделка като крайъгълен камък на своя дневен ред с амбициозната цел Европа да стане неутрална по отношение на климата до 2050 г. Критични гласове от страни като Унгария и Холандия обаче подчертават напрежението, което възниква при прилагането на тези планове.

Ефектите от корона пандемията от 2020 г. също предизвикаха значителни дискусии относно транспортния преход и насърчаването на зелени технологии. През 2024 г. беше прието обширно законодателство за затягане на търговията с емисии и осигуряване на климатична неутралност до средата на века. Има обаче разногласия относно вида мерки, които трябва да се предприемат. Страни като Франция и Полша разчитат на ядрената енергия, докато Германия и Испания се фокусират върху възобновяемите енергийни източници.

Актуални предизвикателства и решения

Европейските избори през 2024 г. затвърдиха позицията на партиите, скептични към Зелената сделка. Това доведе до важни политически сили, особено от християндемократическата ЕНП, които поискаха разглеждане на икономическите проблеми. В резултат на това законите за климата и околната среда са блокирани или отслабени, което оказва отрицателно въздействие върху сериозното изпълнение на целите в областта на климата. Това допълнително се влошава от настоящите икономически предизвикателства. Предвижда се 2024 г. да бъде най-топлата година в историята, което допълнително засилва неотложността на действията.

В настоящата дискусия се подчертава и ролята на автомобилната индустрия. Урсула фон дер Лайен планира да ги подкрепя в бъдеще чрез „чиста сделка“. Това има за цел да гарантира конкурентоспособност и да не застрашава спазването на целите в областта на климата. Мерките, които ЕС планира през следващите години, ще изискват годишни инвестиции в стотици милиарди, въпреки че консенсусът относно споделения дълг остава спорен. Ключов проблем е и намаляващата осведоменост на обществото за климатичната криза, въпреки че проучване на Евробарометър показва, че 77% от анкетираните виждат изменението на климата като сериозен проблем.

Развитието в опазването на климата е от решаващо значение в Европа. Следователно резултатите от предстоящата конференция за климата в Белем трябва да посочат пътя за бъдещето на европейската политика в областта на климата. Предстоящите предизвикателства изискват както политическа решителност, така и широка социална подкрепа, за да се доближим до целите за климата.