Критика за двойния бюджет 2025/26: съкращенията застрашават бъдещето!

Transparenz: Redaktionell erstellt und geprüft.
Veröffentlicht am

АК Виена анализира двойния бюджет 2025/26, подчертава консолидацията, съкращенията и необходимите реформи за социална справедливост.

Die AK Wien analysiert das Doppelbudget 2025/26, beleuchtet Konsolidierung, Kürzungen und notwendige Reformen für soziale Gerechtigkeit.
АК Виена анализира двойния бюджет 2025/26, подчертава консолидацията, съкращенията и необходимите реформи за социална справедливост.

Критика за двойния бюджет 2025/26: съкращенията застрашават бъдещето!

Анализът на двойния бюджет 2025/26 от експертите от АК Виена се фокусира върху предизвикателствата на това бюджетно планиране. Те показват, че бюджетът се характеризира с консолидация, което се дължи на продължаващата рецесия и неефективната бюджетна политика на предишното правителство. Дефицитът се е увеличил рязко, докато в същото време изискванията към държавата, като безработица, риск от бедност, неравенство в доходите, демографски промени и зелена и цифрова трансформация, нарастват. В този труден контекст правителството следва среден път, но без ясни решения по отношение на решаването на ключови проблеми.

Фокусът на анализа на АК е върху офанзивните мерки на образователната политика, чиято важност е подчертана. Бюджетът обаче не отговаря напълно на основните изисквания. Това се признава като резултат от компромиса от провалените коалиционни преговори, който разчиташе на съкращения. Тези съкращения не само имат пряко отрицателно въздействие върху икономиката и заетостта, но и върху доходите, равенството между половете и опазването на климата. Мерки като повишаване на данъците върху свръхпечалбите на енергийните компании и банки финансират някои настъпателни мерки, но се оказват недостатъчни.

Приоритети и въздействие на съкращенията

Целта на правителството е да намали дефицита от 4,7% на 4,2% от БВП до 2026 г. Но според оценката на експертите от АК бюджетът до 2026 г. е песимистичен, като се изискват подобрения. Извън мерките след 2026 г. дефицитът трябва да бъде допълнително намален, като в същото време са необходими настъпателни мерки в областта на образованието, климата и социалната сигурност. Ясно е, че мерките за консолидация трябва да се планират в дългосрочен план, за да се избегнат последващи разходи.

Анализаторите са особено критични към съкращенията в здравния сектор и за получателите на социални помощи. Тези съкращения показват отрицателно разпределение на бюджета, например чрез отмяната на климатичния бонус и неоценяването на социалните придобивки. В сектора на образованието има увеличение на средствата за бонус за възможност, както и за подкрепа по немски език и задължителна детска градина, но липсват достатъчно инвестиции в дневни грижи и обучение на учители.

Идеи за консолидация

В допълнителен анализ са представени предложения за бюджетна консолидация от уебсайта на Бялата икономика. Те се основават на обобщени цифри без конкретни мерки и предоставят преглед на възможните мерки за бюджетна консолидация. Списъкът включва предложения като отмяна на климатичния бонус, увеличаване на ДДС и временно увеличение на корпоративния данък. Ефектите и макроикономическите оценки обаче остават неясни.

Икономиите от предложените мерки са значителни, на около 16,2 милиарда евро до 2027 г. От тях очакваните икономии от около 5,7 милиарда евро се очаква да бъдат постигнати през 2025 г. Трябва да се отбележи, че големите мерки са по-лесни за количествено определяне от много малки, което насочва фокуса към няколко големи мерки.

Дългосрочни предизвикателства пред публичните финанси

В контекста на дългосрочните публични финанси Бундесбанк подчерта важността на стабилните нетни лимити за заеми в доклад. Те са предназначени да стабилизират съотношението на дълга под 60% и да помогнат за постигането на желаните бюджетни цели. Предложената рамка се основава на правилата на ЕС и отчита предизвикателствата на възможния слаб растеж. Задачата на законодателите ще бъде да определят точните гранични стойности и да ги преразглеждат редовно, за да могат да се правят корекции спрямо икономическите обстоятелства.

Въпреки това е ясно, че без значителни реформи, особено във федерализма, администрацията, пенсионната система, здравеопазването и образованието, бюджетната консолидация не може да бъде устойчива. Ако правителството не следва всеобхватен реформаторски подход, допълнителни предизвикателства могат да натоварят публичните финанси в близко бъдеще.