Венецуелската опозиция в състояние на обсада, скрита в посолството

Венецуелската опозиция в състояние на обсада, скрита в посолството

Резиденцията на аржентинския посланик в Каракас, Венецуела, е изпълнена с потискаща тишина тези дни. Вместо дипломатически разговори или коледни песни, единствените звуци са жуженето на малък дизелов генератор, който жителите включват два пъти на ден, за да зареждат телефоните си.

Изолация на дипломатическата мисия

През останалото време вилата остава почти неподвижна. Малцината останали обитатели са заети със свои собствени, самотни задачи, почти като в прекалено голям затвор с малко затворници. Посланикът беше експулсиран от правителството на Венецуела след оспорваните президентски избори през юли, малко след като президентът Николас Мадуро се обяви за победител и Буенос Айрес го оспори.

Търсещите убежище под обсада

Вместо това петима търсещи политическо убежище - всички членове на екипа на лидера на венецуелската опозиция Мария Корина Мачадо - намериха убежище в резиденцията за повече от девет месеца. Сега те съобщават за „обсада“ от венецуелските сили за сигурност. „Натискът от страна на правителството се увеличи през последните седмици. Психологически мъчения, ние сме под постоянно наблюдение и никой не може да ни посети без разрешение... психологическите щети, на които сме подложени, са огромни“, обясни Омар Гонзалес на виртуална пресконференция по-рано този месец.

Избори и международни реакции

След изборите през юли опозицията публикува десетки хиляди изборни разписки, които цитира като доказателство, че техният кандидат Едмундо Гонсалес е спечелил изборите. Независими наблюдатели и изборни експерти потвърдиха автентичността на тези документи и поставиха под съмнение решението на избирателната власт да признае Мадуро за победител. Едмундо Гонсалес вече е избягал в изгнание в Испания, докато Мадуро се готви да започне новия си мандат на 10 януари. Гонзалес публично обеща да се върне във Венецуела през януари, за да установи собствено правителство, въпреки че остава неясно как би могъл да се върне в страната без риск от съдебно преследване.

Нарастващи заплахи за опозицията

През март шестима опозиционери бяха обвинени в терористични дейности и държавна измяна за сътрудничество с Мачадо. Това стана нелегално малко след изборите от съображения за сигурност. Докато правителството на Мадуро от време на време отричаше дипломатическата резиденция да е под обсада, то също така обяви, че групата скоро ще се озове зад решетките. Екипът на Мачадо твърди, че не са направили нищо лошо, но не се съмнява, че ще бъдат арестувани, ако напуснат резиденцията.

Условия на живот на лицата, търсещи убежище

Групата реши да се обърне публично към медиите, след като мерките за сигурност бяха затегнати около резиденцията, която беше под бразилска дипломатическа защита, след като аржентинските дипломати бяха експулсирани. Зелено-жълтото бразилско знаме вече се вее над резиденцията, но няма служители, които да правят компания. Венецуелските сили за сигурност са създали редица контролно-пропускателни пунктове, за да наблюдават достъпа до резиденцията, но досега не са успели да влязат вътре.

Недостиг на ток и вода

Натискът върху тяхното убежище се увеличава. На 26 ноември държавната енергийна компания на Венецуела спря тока. Силите за сигурност също са поели контрол над околните сгради, а миналата седмица генералният секретар на Организацията на американските държави Луис Алмагро публикува снимка на човек, който очевидно наблюдава сградата от близкото дърво - със снайпер в ръка.

Дронове редовно прелитат над мястото, а венецуелските полицейски части са заплашвали да влязат в резиденцията на няколко пъти, предимно призори, според Гонзалес и другите, които молят други държави да се намесят. Аржентина предостави убежище на всичките шестима през март, но петимата, които остават в резиденцията, нямат начин да стигнат до там, без да рискуват да бъдат арестувани по пътя.

Живот при екстремни условия

В интервюта търсещите убежище описват мрачна картина на живота си в изолация. 74-годишният Омар Гонзалес има съпруга, от която са 53 години, която сега живее в чужбина. Това е първият път, когато двойката ще прекара Коледа разделени. „Електричеството е най-големият ни проблем: не можем просто да излезем, за да заредим телефоните си или да отидем до тоалетната... ние сме изолирани“, каза Магали Меда, 56-годишен, мениджър на кампанията на Мачадо.

Водата се доставя чрез малък резервоар, който може да се пълни само с генератора: когато генераторът е изключен, няма течаща вода. Меда, която по професия е дизайнер, се опитва да се разсее с рисуване. „Обичам да рисувам диви коне или отлитащи птици, отворени клетки... всичко, което чувствам: понякога рисувам болката от това, че съм затворен. Това послание се превърна в затвор“, обясни тя.

Приемайте предизвикателства

На 28 юни, 100-ия ден от задържането им в резиденцията – когато все още имаха достъп до вода и електричество – Педро Уручурту публикува кратък видео дневник в своя акаунт в Instagram, в който се вижда как се разхожда и чете в градината: В този момент на дипломатическия персонал беше разрешено да влиза и излиза от резиденцията, носейки на групата книги и други неща от приятели и семейство. 34-годишният Уручурту, съветник по международни отношения на Мачадо, каза пред CNN, че той изминава 8000 крачки на ден, за да поддържа концентрацията си, но че напрежението и стресът от постоянната изолация си оказват влияние – чувство, споделяно и от шестимата.

„Всеки има различна стратегия за справяне, но в по-голямата си част си сам: ​​не е като да ядем тук заедно и да сме щастливи през цялото време... трудно е“, каза Клаудия Масеро, 32-годишна, говорителка на Мачадо. Масеро, Меда и Уручурту се опитват да работят за опозиционното движение на Венецуела възможно най-редовно, което често означава да говорят с роднини и приятели на политически активисти, задържани в прословутите затвори в страната...

Надежда за промяна

Групата се опитва да поддържа оптимизъм, спекулирайки колко дълго могат да оцелеят с малкото гориво и храна, които са им останали. Когато влязоха в резиденцията през март, никой от тях не вярваше, че ще остане там до Коледа. „Сякаш времето е спряло“, каза Уручурту, който отпразнува рождения си ден с видео разговор със семейството си през октомври. „Поддържането на навик е много важно... разделянето на работата и забавлението, както всички научихме по време на пандемията. Под обсада и без електричество всичко спира да работи, когато генераторът спре да работи“, съобщи той.

Меда е по-спокойна и споделя разочарованието си от международните институции, които според нея трябва да правят повече, но се оказват „твърде бавни и неефективни“. Миналата седмица Асошиейтед прес съобщи, че висш съветник на Международния наказателен съд е подал оставка заради неспособността на прокурорите да предприемат действия срещу Мадуро, който е разследван за престъпления срещу човечеството от 2021 г., но продължава да контролира твърдо страната си.

След свечеряване групата си ляга рано. Залезът в Каракас е в 18 часа, а при изключено захранване има само светлина от свещи и фенерчета. Macero признава, че често й е трудно да заспи или да заспи. „Понякога се събуждам и дори не помня кой ден от седмицата е, защото всички са еднакви“, добави Масеро. „Тогава започва работа и ние сме постоянно заети... по-скоро е като да се скриете в офиса си без ток или вода“, пошегува се тя.