Случаят библиотека: цензура или необходима отговорност?

Случаят библиотека: цензура или необходима отговорност?

Сцената на книжните блогъри в момента преживява значителни катаклизми, които бяха предизвикани от полемиката около инфлуенсъра „Bookcase“. Роденият в Иран инфлуенсър, който е известен със своя политически некоректен хумор и критиката си към културата на жертвата, срещна съпротива от известни книжни блогъри.

Инфлуенсър, Josi Wismar, го заклейми във видеоклип, като критикува предполагаемите му анти-куиър настроения. Висмар, който има почти 50 000 последователи, призова други издатели и потребители да спрат да следват „библиотеката“, но без да назовава конкретно кои изявления са предизвикали тази критика. Джесика Зауервалд, която също е влиятелен глас с почти 40 000 последователи, подкрепи Висмар в нейния аргумент и спомена „библиотеката“ по име.

Реакции и последствия

В резултат на това приложението за четене Reado прекрати сътрудничеството си с „Bookcase“ и няколко издателства последваха примера. Акаунтите, които следват инфлуенсъра, бяха помолени да спрат да ги следват. В момента „библиотеката“ има около 10 000 последователи. Улф Пошард и Филип Хопф се изказаха положително за инфлуенсъра, като по този начин показаха подкрепа в разгара на ескалиращия конфликт. Тази ситуация хвърля светлина върху динамиката и предизвикателствата в сцената на книжния блог.

Въпросът за представителството и цензурата не е нов. В по-широк контекст дискусията за куиър идентичностите в книжната индустрия става все по-актуална. Тенденцията към т. нар. „casual queerness” показва, че queer героите стават даденост в ежедневието. Неотдавнашната работа на Мърфи Малоун Haexed илюстрира това чрез включването на странни герои, чиято самоличност не е основният фокус на сюжета. Такива представяния допринасят за нормализирането и по-положителното самочувствие на queer хората, както показва дискусията за queer представянето след видеото на автора на бестселъри Мара Улф.

Несъответствието в представителството

В това представяне обаче има предизвикателства. Много немаргинализирани автори се колебаят да изобразяват странни герои от страх от негативна реакция. Мърфи Малоун е похвалена за справянето с тези теми в Haexed, тъй като тя успешно прегръща небрежната странност. Тази форма на представяне показва queer хората като неразделна част от ежедневието, без да им приписва проблемна идентичност. Примери от медии като „Heartstopper” и „Brooklyn Nine-Nine” илюстрират този подход и показват, че странността не трябва да бъде изричен фокус, за да бъде значима.

Важността на подобни дискурси е очевидна и остава изключително актуална предвид настоящите развития в сцената на блоговете за книги. Критиката към непринуденото странно поведение е, че може да направи предизвикателствата на странната общност невидими. Обсъждането на представителството обаче остава важно за създаване на видимост за маргинализираните групи. Допълнителна информация и по-задълбочено обсъждане на темата можете да намерите на платформите на mediashop.at и rainbookworld.de.