Полицията разследва деца: Проблем ли са инцидентите на омраза?

Transparenz: Redaktionell erstellt und geprüft.
Veröffentlicht am

В Обединеното кралство записването на „непрестъпни инциденти на омраза“ предизвиква противоречия. Какво представляват NCHI и защо са критикувани?

In Großbritannien sorgt die Erfassung von "Nicht-Verbrechen Hassvorfällen" für Kontroversen. Was sind NCHIs und warum werden sie kritisiert?
В Обединеното кралство записването на „непрестъпни инциденти на омраза“ предизвиква противоречия. Какво представляват NCHI и защо са критикувани?

Полицията разследва деца: Проблем ли са инцидентите на омраза?

Полицията разследва деца за обиди - скандална тенденция в Англия и Уелс!

Тревожен доклад разкрива, че деца в Англия и Уелс са обект на полиция само защото се псуват едно друго! Шокиращ пример за абсурдите, произтичащи от новото законодателство за регистриране на „некриминални инциденти от омраза“ (NCHI).

Миналия месец британска журналистка предизвика вълнение, когато съобщи, че полицията е на входната й врата в Есекс. причината? Безобидна публикация за бившия министър-председател на Пакистан Имран Хан, която тя публикува на X преди година. Алисън Пиърсън, колумнист в консервативния вестник The Daily Telegraph, твърди, че е била разследвана за NCHI. Но полицията отхвърли това и каза, че това е възможно престъпление за подбуждане на расова омраза - но разследването беше прекратено само няколко дни по-късно.

Какви са тези „некриминални инциденти на омраза“?

Законът за полицията, престъпността, правоприлагането и съдилищата от 2022 г. определя NCHI като действия, които са „очевидно мотивирани от умишлена враждебност или предразсъдъци към хора с определени характеристики“. Тези характеристики могат да включват раса, религия, сексуалност, увреждане или полова идентичност. Полицията на Западен Йоркшир изброява примери като вербален или онлайн тормоз, тормоз в училища или на работни места и разпространение на обидни листовки.

От юни 2023 г. полицията в Англия и Уелс е задължена по закон да събира доклади за NCHI. Подобен закон е в сила в Шотландия от април 2024 г., насочвайки полицията как да се справя с подобни инциденти.

Но записването на тези инциденти не е без противоречия. Критиците твърдят, че те ограничават свободата на изразяване и губят ценно време на полицията. Шокиращ пример излезе наяве, когато Times съобщи, че деветгодишно момче, което нарече свой съученик „изостанал“, и двама ученици, които нарекоха друг „рибка“, са били записани като NCHI. Докладите за подобни инциденти се увеличават - над 13 200 жалби са регистрирани миналата година, което води до огромен разход от над 60 000 полицейски часа годишно.

Дебатът за необходимостта от NCHI

Докато някои призовават за премахване на NCHI, други твърдят, че тяхното наблюдение е необходимо, за да се открие потенциално опасно поведение на ранен етап. Дани Стоун, главен изпълнителен директор на Antisemitism Policy Trust, подчертава, че докладването на инциденти на омраза има положително въздействие върху полицията и общностите. Той посочва трагични случаи, в които хора са били довеждани до самоубийство заради дългогодишен тормоз от страна на младежи в техния квартал.

Противоречията около NCHIs нарастват. Председателят на College of Policing Ник Хърбърт каза, че колекцията от NCHIs се е превърнала в „пречка за полицейската дейност“. Той призовава управляващите да преразгледат тази практика. От друга страна, има гласове, които подчертават значението на NCHI за откриване на атмосфера на омраза, преди да се появят огнища на насилие.

Дискусията за NCHI се подхранва и от видни фигури като бившия министър Суела Бравърман и журналиста Дарън Граймс, и двамата се борят срещу записването на подобни инциденти. Граймс описа разследването срещу него като „маркер на Оруел“ и постави под въпрос свободата във Великобритания.

Дебатът за NCHI е горещ картоф, който разделя британското общество. Докато някои подчертават необходимостта от тези записи, други ги виждат като опасно ограничение на свободата на изразяване. Остава въпросът: докъде може да стигне държавата в борбата с възприеманата омраза?