Изследователите откриват: пойните птици се справят без стимуланта на апетита грелин!

Изследователите откриват: пойните птици се справят без стимуланта на апетита грелин!

Учените са открили, че пойните птици са загубили важен хормон, известен с ролята си в регулирането на апетита. Хормонът грелин, който предизвиква глад при хората, играе различна роля при повечето видове птици: при гълъбите и пъдпъдъците той намалява желанието за ядене. Ново проучване, проведено от екип, ръководен от Леонида Фусани от Института за сравнителни поведенчески изследвания на Конрад Лоренц (KLIVV), се фокусира върху градинския блатар (Sylvia borin) и откри, че тези пойни птици нямат ген за грелин. Резултатите са публикувани в списанието "Royal Society Open Science". Според изследователите загубата на този хормон може да позволи на пойните птици да натрупат много мазнини преди миграция, което е от решаващо значение за предстоящите дълги полети.

Загубата на хормона грелин може да накара врабчинките да удвоят телесното си тегло, за да се подготвят оптимално за предстоящите трудности на миграцията. Експерименти с други видове птици показват, че пойните птици обикновено нямат гени за грелин. Това повдига въпроси относно адаптивните механизми, които помагат на тези птици да контролират по-ефективно складирането на мазнини.

Физиологични адаптации при мигриращите птици

Мигриращите птици, които пътуват на дълги разстояния между зоните за размножаване и зимуване, показват специални физиологични адаптации, които се изучават интензивно от изследователите. Важно откритие е, че техният основен източник на енергия са мастните резерви, натрупани преди миграционни полети. В международно проучване, в което участва Институтът Конрад Лоренц, ролята на кортикостерона и грелина при пъдпъдъци (Coturnix coturnix) е разгледана по-подробно. Пъдпъдъците бяха изложени на контролирани промени в дължината на деня, за да симулират ефектите от есенната миграция.

Резултатите показват, че появата на миграционния фенотип е свързана с по-високи концентрации на грелин, което означава, че хормонът играе съществена роля в подготовката за миграция на птици. В допълнение, грелинът корелира с промените в телесната маса на птиците по време на тези критични фази. Въпреки това, в това проучване не е открита значима връзка между нивата на грелин и кортикостерон, което допълнително подчертава сложността на хормоналните механизми.

Въздействие върху изследването на човешкото здраве

Резултатите от изследването на пойните птици и използването на грелин от тях могат да имат дълбоки последици за нашето разбиране за проблемите на човешкото здраве. По-специално, те биха могли да дадат представа за механизмите на затлъстяването и хранителните разстройства. Разбирането на процесите, чрез които птиците изграждат и регулират своите мастни резерви, може да помогне да се направят аналогии с тенденциите в храненето на хората и регулирането на теглото.

Като цяло резултатите от тези проучвания дават важна представа за еволюционните адаптации на птиците и способността им да се подготвят за дълги пътувания. Тъй като интензивните изследвания на тези механизми продължават, връзката между биологията на птиците и човешкото здраве може да стане още по-ясна през следващите години.

За повече информация и подробности по тези теми можете да посетите докладите oe24 и DocCheck прочети.