Силата на езика: разбиране на идиш в сянката на Холокоста

Силата на езика: разбиране на идиш в сянката на Холокоста

На 27 март 2025 г. Хана Полин-Галай, доцент в университета в Тел Авив, ще изнесе лекция, озаглавена „Микроисторията на думите. Холокост-идиш като прозорец към затворническия живот“ в Института Визентал за изследване на Холокоста (VWI) във Виена. Лекцията започва в 18:30 часа. и обсъжда дълбоките промени, донесени от Холокоста в езика идиш. Събитието ще се проведе на английски език и участието изисква предварителна регистрация на anmelde@vwi.ac.at. Допълнителна информация е достъпна в OTS за намиране.

Лекцията се отнася по-специално до развитието на „Хурбн-идиш“, уникална форма на речник, създадена от оцелели евреи по време и след Втората световна война. Преди Холокоста езикът идиш не можеше да опише адекватно травматичните преживявания от плен, смърт и дехуманизация. Войната доведе до това, че затворниците разработват или адаптират множество нови думи и изрази на идиш, за да могат да обработят своя опит езиково.

Езиковата иновация

В своята лекция Полин-Галай ще представи две ключови концепции, които са се появили в този нов социолект. Тези термини се отнасят до темите за кражбите и немско-идишките срещи по време на Холокоста. Автори и интелектуалци като Нахман Блументал, Израел Каплан и Чава Розенфарб допринесоха за документирането на тези нови езикови елементи. Те преработиха своите травматични преживявания, като създадоха език, който взе предвид моралните и екзистенциални дилеми, пред които са изправени.

Споменават се например нови термини като „шабривин“ (ограбване) и „кузинка“ (експлоататорска сексуална практика), които ярко отразяват предизвикателствата и конфликтите на оцеляването. Поетичното и литературно значение на „Холокоста идиш“ намира израз в творбите на писатели като Розенфарб и Ка-Цетник. В своите текстове тези автори се занимават с теми като корупцията, идентичността и устойчивостта, които също са много актуални за днешните дискусии за еврейската история и идентичност.

Разширен контекст

Освен в лингвистични аспекти, лекцията се разглежда и в исторически контекст. Процесът Айхман, например, промени социалното възприемане на немския език в Израел и създаде специално акустично присъствие. Хората, които говориха и дадоха показания в този процес, третираха немския език по-малко като „нацистки език“, а повече като част от тяхната специфична историческа реалност. Тези разработки допринасят за разработването на по-актуални перспективи за немския език и неговото културно значение след Холокоста.

Хана Полин-Галай се задълбочи в темата за езиковите промени по време на Холокоста в своите изследвания и публикации, особено в книгата си „Окупирани думи: какво Холокостът направи с идиш“. Това произведение получи Националната награда за еврейска книга за 2024 г. в категорията Изследвания на Холокоста. Pollin-Galay обобщава значението на езика идиш и неговите трансформации при разглеждането на историята на Холокоста.

Изследването на тези езикови иновации отваря нова гледна точка към еврейската история и свързания с нея въпрос за идентичността. Следователно лекцията обещава задълбочено изследване на езика, травмата и историята.