Риск от бедност в Германия: Колкото засегнати пенсионери и студенти!

Риск от бедност в Германия: Колкото засегнати пенсионери и студенти!

Дортмунд - В Германия бедността често се тълкува по различен начин, отколкото в много други страни. Вместо да говорим за абсолютен дефицит, тук се разглежда „относителната бедност“. Това означава, че става въпрос за по -малко дали някой има достатъчно да оцелее, но колко пари има на разположение човек в сравнение със средния доход на общото население. Пример: Тези, които постигат по -малко от 60 процента от средния доход, се считат за риск от бедност. За животи това означава, че с по -малко от 15 000 евро нетота се считате за ръка според Федералния статистически офис.

Този лимит на доходите в Германия е около 1250 евро на месец. Мнозина са особено засегнати от пенсионери и студенти, чийто доход често не започва да постига това ниво. Тази реалност показва, че в немската пенсионна система много възрастни хора изпадат във финансови затруднения, тъй като много от тях се отнасят към ниските пенсии.

Нарастващият брой на бедността -pone

Статистиката показва, че около 14,7 процента от населението в Германия са застрашени от бедност. Този брой се увеличава с възрастта: над 65-годишните са особено засегнати, тук квотата е около 18,3 процента. Тези тревожни числа се дължат на различни фактори. Много пенсионери живеят от възрастови препратки, които често не са достатъчни за поддържане на стандарта на живот, на който се радват в активната фаза на живота.

В допълнение, има все по -големи разходи за живот, които са все по -трудни за управление от пенсионери, докато доходите им застояват. Този проблем преминава през цялото общество и засяга не само възрастните хора, но и студентите, които често разчитат на работни места, за да финансират живота си. И тук също става ясно, че рискът от бедност е все по -голям проблем.

Пол -специфични разлики

Друг аспект на бедността в Германия е специфичното за пола разпределение. Жените са засегнати от бедността по -често във всички възрастови групи, отколкото мъжете, с риск от бедност от 15,4 процента в сравнение с 13,9 процента при мъжете. Той става особено драматичен в напреднала възраст: 20,3 процента от жените са изложени на риск от бедност за над 65 -годишните, докато мъжете в тази възрастова група са само 15,9 процента. При жени на възраст 75 и повече години квотата дори се е увеличила до 20,6 процента.

Причините за тази разлика са разнообразни и често са свързани с наемането на жени. Те често имат по -рядък достъп до добре платени работни места или имат по -дълги фази на професионално прекъсване. Неравномерното плащане и лошите възможности за кариера също допринасят за по -ниските пенсионни претенции на жените. Тези структурни неравенства оказват пряко влияние върху доходите в напреднала възраст и правят жените далеч по -податливи на бедност.

Обобщена, настоящата ситуация показва, че много хора в Германия живеят с доход под прага на бедност. Дори ако това не е еквивалентно на абсолютната бедност в развиващите се страни, относителната бедност все още води до големи ограничения в ежедневието. Това развитие вече доведе до интензивни дискусии относно необходимите реформи и механизми за социално осигуряване, за да се даде възможност на засегнатите групи в нашето общество по -добро съществуване. За подробна информация по тази тема .sidebar { width: 300px; min-width:300px; position: sticky; top: 0; align-self: flex-start; } .contentwrapper { display: flex ; gap: 20px; overflow-wrap: anywhere; } @media (max-width:768px){ .contentwrapper { flex-direction: column; } .sidebar{display:none;} } .sidebar_sharing { display: flex; justify-content: space-between; } .sidebar_sharing a { background-color: #e6e6e6; padding: 5px 10px; margin: 0; font-size: .95rem; transform: none; border-radius: 5px; display: inline-block; text-decoration: none; color:#333; display: inline-flex; justify-content: space-between; } .sidebar_sharing a:hover { background-color: #333; color:#fff; } .sidebar_box { padding: 15px; margin-bottom: 20px; box-shadow: 0 2px 5px rgba(0, 0, 0, .1); border-radius: 5px; margin-top: 20px; } a.social__item { color: black; } .translate-dropdown { background-color: #e6e6e6; padding: 5px 10px; margin: 0; font-size: .8em; transform: none; border-radius: 5px; display: inline-block; text-decoration: none; color: #333; margin-bottom: 8px; } .translate-dropdown { position: relative; display: inline-flex; align-items: center; width: 100%; justify-content: space-between; height: 36px; } .translate-dropdown label { margin-right: 10px; color: #000; font-size: .95rem; } .article-meta { gap:0 !important; } .author-label, .modified-label, .published-label, modified-label { font-weight: 300 !important; } .date_autor_sidebar { background-color: #e6e6e6; padding: 5px 10px; margin: 0; font-size: .8em; transform: none; border-radius: 5px; text-decoration: none; color: #333; display: flex; justify-content: space-between; margin-bottom: 8px; } .sidebar_autor { background: #333; border-radius: 4px; color: #fff; padding: 0px 5px; font-size: .95rem; } time.sidebar_time, .translateSelectlabel, sidebar_time { margin-top: 2px; color:#000; font-style:normal; font-size:.95rem; } .sidebar_updated_time { background-color: #e6e6e6; padding: 5px 10px; margin: 0; font-size: .8em; transform: none; border-radius: 5px; text-decoration: none; color: #333; display: flex; justify-content: space-between; margin-bottom: 8px; } time.sidebar_updated_time_inner { background: #333; border-radius: 4px; color: #fff;; padding: 2px 6px; } .translate-dropdown .translate { color: #fff; !important; background-color: #333; } .translate-dropdown .translate:hover { color: #fff; !important; background-color: #b20e10 !important; } .share-button svg, .translate-dropdown .translate svg { fill: #fff; } span.modified-label { margin-top: 2px; color: #000; font-size: .95rem; font-weight: normal !important; } .ad_sidebar{ padding:0; border: none; } .ad_leaderboard { margin-top: 10px; margin-bottom: 10px; } .pdf_sidebar:hover { background: #b20e10; } span.sidebar_time { font-size: .95rem; margin-top: 3px; color: #000; } table.wp-block-table { white-space: normal; } input {padding: 8px;width: 200px;border: 1px solid #ddd;border-radius: 5px;} .comments { margin-top: 30px; } .comments ul { list-style: none; padding: 0; } .comments li { border-bottom: 1px solid #ddd; padding: 10px 0; } .comment-form { margin-top: 15px; display: flex; flex-direction: column; gap: 10px; } .comment-form textarea { width: 100%; padding: 8px; border: 1px solid #ddd; border-radius: 5px;} .comment-form button { align-self: flex-start; background: #333; color:#fff; border:0; padding:8px 15px; border-radius:5px; cursor:pointer; } .comment-form button:hover { background: #b20e10; }