Suche
Mein Konto
Дебют от световна класа: Асмик Григорян и нейната трогателна премиера на Norma!
Асмик Григорян и Айгул Ахметшина дебютираха в "Норма" на Белини в Theater an der Wien на 16 февруари 2025 г.
Дебют от световна класа: Асмик Григорян и нейната трогателна премиера на Norma!
На 16 февруари 2025 г. световноизвестните певици Асмик Григорян и Айгул Ахметшина ще бъдат в Theater an der Wien, за да направят своя дебют в операта на Белини „Норма“. Премиерата се очаква с голямо нетърпение, особено след като Асмик Григорян пее тази роля за покойната си майка, сопраното Ирена Милкевичуте. Тази връзка с майка й, която беше невероятно талантлива Норма, прави предстоящото събитие много специално за Григорян. Според интервю за „Krone“, Григорян подчертава колко значителен е емоционалният натиск върху нея, тъй като двама преводачи представят една и съща роля в един и същи град.
Предизвикателства и емоции на сцената
Както отбелязва Айгюл Ахметшина в ролята на Адалгиса, „Норма“ е много различно преживяване от всичко, което е пела досега. Предизвикателството идва не само от пеенето, но преди всичко от емоционалната дълбочина на героите. Самата Григориан често си припомня детството и спомените за майка си, особено когато репетира драматичните сцени с нож. В разговор с „Kurier“ тя предполага как нейната лична история и несигурност продължават да я мотивират да приема предизвикателства, като отбелязва, че често се чувства така, сякаш трябва да се бори за постиженията си.
Ахметшина описва Адалгиса като наивно, невинно момиче, което е въвлечено в конфликт, докато Григорян изследва аспектите на любовта и опасността в ролята на Норма. И двамата певци, които владеят взискателни роли, внасят смесица от отчаяние и емоция в изпълненията си, превръщайки премиерата тази събота в незабравимо преживяване. Тази продукция, в която историята се развива през 50-те или 60-те години на миналия век, може да пренесе зрителите в един преплетен свят на романтика и драматичен конфликт, който подчертава дълбоките човешки емоции на операта.
Нервността, която изпитват и Григорян, и Ахметшина, е очевидна, но те също така изразяват дълбока благодарност, че успяха да свършат тази предизвикателна работа. В момент на размисъл Григорян признава, че понякога е непосилно да пренесеш в операта очакванията и напрежението на такава изтъкната семейна традиция, докато Ахметшина е убедена, че всяко представление винаги е стъпка напред.